Определение № 2614 от 06.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 565/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Администратовнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Х. Христов, подадена чрез неговия процесуален представител – адв. В. Велев, срещу Определение № 297 от 27.11.2023 г. по адм.д. № 160/2023 г. на Административен съд - Разград, с което е оставено без уважение искането за изменение на Определение № 85 от 09.11.2023 г. по адм. д. № 160/2023 г. на Административен съд - Разград в частта за разноските. В жалбата се излагат доводи, че съдът не е взел под внимание обстоятелството, че Христов е упълномощил двама адвокати, но е сключил договор за правна защита и съдействие само с единия от тях, както и че договореното и платено възнаграждение е в минимален размер съгласно чл.8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1). Ответната страна - началникът на Районно управление – Кубрат към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)- Разград, не взема становище по частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С Определение № 85 от 09.11.2023 г. по адм. дело №160/2023 г. Административен съд – Разград, поради оттегляне на издадения административен акт, е прекратил производството по делото и е присъдил съдебни разноски в полза на жалбоподателя Х. Христов в размер на 510 лева, вместо в размер на 1010 лева, както са били поискани. Х. Христев е подал молба за изменение ва определението в частта за разноските. С Определение № 297 от 27.11.2023 г. по адм.д. № 160/2023 г. Административен съд – Разград е оставил без уважение подадената от него молба с правно основание чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс. За да постанови този резултат съдът е приел, че платеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева е за двама адвокати, с оглед на което на Христов следва да бъдат възстановени само 500 лева – адвокатско възнаграждение за един адвокат. Така постановеното определение е неправилно. Видно от събраните по делото доказателства, във връзка с обжалването на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка№23-0290-000154/17.08.2023 г. пред Административен съд – Разград, Х. Христов е упълномощил адв. К. Христова от Адвокатска колегия (АК) - Русе и „Еднолично адвокатско дружество В. Велев“, представлявано от адв. В. Велев, да го представляват по образуваното пред административния съд дело. Договорът за правна защита и съдействие обаче е сключен единствено между Х. Христов и „Еднолично адвокатско дружество В. Велев“, представлявано от адв. В. Велев. Следователно договореното и платено по този договор възнаграждение в размер на 1000 лева е само за един адвокат. От друга страна така договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в минимален размер съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба №1. Предвид изложеното като е оставил без уважение искането на Христов за изменение на Определение № 85 от 09.11.2023 г. по адм. д. № 160/2023 г. на Административен съд - Разград в частта за разноските, Административен съд – Разград е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъдат присъдени в цялост поисканите и заплатени от Христов съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран Върховният административен съд, Седмо отделение