Определение № 7 от 08.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 456/2009 г.

Производството е образувано е по частна жалба на Л. З. Н., с. Б., община П., срещу разпореждане от 23.09.2009г. по гр.дело №587/2009г. на Окръжен съд-гр. Велико Търново, с което е върната частната и жалба вх. № 8196/21.07.2009г. срещу определение по същото гражданско дело №295/23.06.2009г. Жалбоподателката сочи, че обжалваното определение е неправилно. Тя считала, че срокът за обжалване е 30 дневен, а не седемдневен, а освен това не го считала за преклузивен. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е срещу обжалваемо определение, постановено от въззивния съд и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определение №295/23.06.2009г. по гр.д. № 587/2009г. на Окръжен съд-гр. Велико Търново, е потвърдено определение № 321/13.05.2009г. по гр.д. № 108/2009г. на РС-гр. Павликени, с което е прекратено производството по делото. Препис от определението е връчено лично на жалбоподателката – ищца в процеса, на 30.06.2009г., в т.ч. с указанията за срока, в който може да бъде обжалвано. Частната жалба срещу него е подадена на 20.07.2009г. С обжалваното разпореждане същата е върната като просрочена. Обжалваното определение е законосъобразно. Правилно е прието, че частната жалба е просрочена. Това е така защото тя е депозирана след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.275,ал.1 ГПК едноседмичен срок. След като частната жалба е подадена след изтичането му, то тя е процесуално недопустима, поради което и правилно е постановено връщането и от въззивния съд. Обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като постановено в съответствие с процесуалния закон. За прилагане правните последици от неспазване на законоустановения срок за обжалване е ирелевантна субективната представа на жалбоподателката за това, че срокът бил 30 дневен и че не е преклузивен. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.