Определение № 8590 от 28.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8473/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 130, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Топ Хоспитал Сървис“ ЕАД, гр. София, представлявано от управителя И. Б. Б., чрез пълномощник адв. Д. Петрова, против Определение № 17383 от 21.05.2025 година постановено по адм. дело № 5084/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което в производство по чл. 130, ал. 1 от АПК, съдът е приел, че делото не му е подведомствено, поради което го е прекратил и изпратил на Комисията за защита на конкуренцията за произнасяне по жалбата на „Топ Хоспитал Сървис“ ЕАД срещу отказ инкорпориран в писмо изх. № 26-00-948/22.04.2025г. на заместник-министъра на здравеопазването, възложител по Закона за обществените поръчки (ЗОП). В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на Определение № 17383 от 21.05.2025 година постановено по адм. дело № 5084/2025 г. по описа на АССГ. Ответникът – Заместник-министъра на здравеопазването – възложител по ЗОП, е депозирал възражение. Счита, че частната жалба е необоснована и неоснователна. Иска частната жалба да бъде отхвърлена, а обжалваното определение да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 130, ал. 4 от АПК разпореждането или определението, с което съдът изпраща делото по подведомственост на надлежния орган може да се обжалва с частна жалба от страните и от органа, на който делото е изпратено. Частната жалба се подава в 7-дневен срок от съобщаване на определението и разпореждането, предвид чл. 230 от АПК. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение намира частната жалба по чл. 130, ал. 4 АПК за подадена от надлежна страна, в предвидения преклузивен срок. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С Определение № 17383 от 21.05.2025 година постановено по адм. дело № 5084/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което в производство по чл. 130, ал. 1 от АПК, съдът е приел, че делото не му е подведомствено, изпратил е на Комисията за защита на конкуренцията за произнасяне по жалбата на „Топ Хоспитал Сървис“ ЕАД срещу отказ, инкорпориран в писмо изх. № 26-00-948/22.04.2025 г. на възложителя заместник-министъра на здравеопазването за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на апаратура за диагностика и лечение на онкологични заболявания“, включваща 15 обособени позиции. За да постанови този съдебен акт, административният съд е приел, че образуваното производство не му е подведомствено, тъй като оспореното писмо по същество представлява решение на възложителя по обществена поръчка, изложил е мотиви за приложимост на разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 1 от ЗОП. Решенията по чл. 196, ал. 1 от с.з се обжалват пред Комисията за защита на конкуренцията относно тяхната законосъобразност, включително за наличие на дискриминационни икономически, финансови, технически или квалификационни изисквания в обявлението, документацията или във всеки друг документ, свързан с процедурата, който специален ред е прието да изключва възможността за осъществяване на съдебен контрол върху оспореното писмо по общите правила на АПК. Обективираният отказ на възложителя заместник-министъра на здравеопазването в писмо изх. № 26-00-948/22.04.2025г. не представлява решение по смисъла на чл. 196, ал. 1 от ЗОП. Няма висяща процедура по възлагане на обществена поръчка, като същата е преминала инстанционен контрол пред КЗК с решение № 1202 от 14.11.2024 г., което е оставено в сила с окончателно решение № 3056 от 24.03.2025 г. по адм. дело № 11949/2024 г. на ВАС. Административният съд неправилно е издирил и приложил нормите, регулиращи спорното право - предмет на делото, с което неправилно е определил и приложимия процесуален ред за обжалване на оспорения административен акт. Разпоредбата на чл. 132 от АПК определя родовата подсъдност, като посочва кои дела са подсъдни на административните съдилища и кои на Върховния административен съд. Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Основателни са твърденията на частния жалбоподател, че настоящият спор трябва да бъде разгледан от административен съд. Съгласно разпоредбата на чл.196, ал.1 от ЗОП по реда Глава двадесет и седма, Раздел от Закона за обществените поръчки подлежат решения на възложителя по провеждане на възлагателна процедура. С разпоредбите на чл.196, ал.1, т. 1 – т.4, ал.4 ал.5 от ЗОП изчерпателно са изброени актовете на възложителя, които подлежат на оспорване пред Комисията за защита на конкуренцията при провеждане на възлагателни процедури. В случая оспорения акт не е акт на възложител свързан с провеждане на процедурата за възлагане на обществената поръчка. Процедурата е приключила с постановяване на влязъл в сила акт, с който е определен изпълнител. След постановяване и влиза в сила на този акт е приключила процедурата. Оспорения акт на заместник министъра на здравеопазването е постановен по искане за заинтересована страна за издаване на акт, който не е предвиден в процедурните правила за възлагане на обществени поръчки. Възложителят може да постанови решение за прекратяване на процедурата в хипотезите предвидени в чл.110 от ЗОП, като в този случай актът за прекратяване на процедурата е крайния акт, който подлежи на обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията. Както бе отбелязано в случая възлагателната процедура е приключила с решение за определяне на изпълнител, което е оспорено по реда на чл.196 и сл. от ЗОП пред Комисията за защита на конкуренцията. В случая искането, с което е сезиран възлагащия орган е извън процедурните правила за възлагане на обществена поръчка, поради което и постановения отказ не е акт, който по смисъла на чл.196 от ЗОП, който да подлежи на оспорване пред КЗК. Съобразно изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия по разглеждане му. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение