Определение № 550 от 30.11.2023 г. на ВКС по н. д. № 1021/2023 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност по искане на Окръжен съд – Бургас. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че искането следва да бъде уважено. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното: Пред ОС – гр. Варна е било образувано ч.н.д. № 605/2023 г. по жалба по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК на /фирма/, представлявано от управителя Р. М. И., подадена чрез адв. И. А. срещу постановление от 20.04.2023 г. на прокурор при ОП – Варна, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 334/2021 г. по описа на ОД на МВР – Варна, пр. пр. № 1657/2021 г. по описа на ОП – Варна, водено за престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК. С разпореждане № 882 от 12.06.2023 г. по ч.н.д. № 605/2023 г. съдебното производство по делото е прекратено и същото е изпратено по компетентност на ОС – гр. Бургас, където било образувано ч.н.д. № 736/2023 г. Всички съдии от състава на ОС – гр. Бургас, компетентен да разгледа делото, са се отвели от разглеждането му по реда на чл. 31, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 2 от НПК. Причината за това е обстоятелството, че в периода от 06.03.2017г. до 25.03.2019г. управител на /фирма/ е бил И. Ч., който е брат на прокурора при ОП – Бургас А. Ч.. След направените отводи с разпореждане № 1261 от 7.11.2023 г. по ч.н.д. № 736/2023 г. по описа на ОС – гр. Бургас председателят и административен ръководител на съда е констатирал, че липсва възможност за формиране на съдебен състав, който да разгледа делото, поради което е прекратил съдебно производство, и е изпратил делото на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд. При посочените данни окръжният съд, който е компетентен да разгледа делото, не може да образува състав, поради което са налице условията на пренасяне на същото в друг, равен по степен съд, а именно ОС – гр. Сливен. Предвид изложеното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД