Определение № 348 от 13.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2058/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Г., М. М., М. К., Ц. М. и В. М. срещу разпореждане от 04.05.2022г. по ч.гр.д.№ 4489/21г., ВКС, ІІІ ГО, с което е върната частна жалба вх.№ 2342/15.03.2022г. Жалбоподателите искат отмяна на разпореждането, като твърдят, че указанията от 16.03.2022г. по движение на частна жалба вх.№ 2342/15.03.2022г. ( за внасяне на дължимата държавна такса) са връчени на лице, което не е адвокатски сътрудник на адв. В. М. и същото не е изпълнило поетото задължение да му предаде съобщението до 19.05.2022г., към която дата срокът за изпълнение указанията на съда е бил изтекъл. При същите фактически твърдения заявяват и искане по чл. 64 ГПК за възстановяване срока за изпълнение указанията на съда за внасяне на дължимата държавна такса. Настоящият състав на ВКС, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното: Частната жалба е подадена от адв. Вл. М. лично и от името на останалите жалбоподатели. Действията му по подаване на частната жалба са извършени без представителна власт, поради което съдът е дал съответните указания на 29.06.2022г. В срок подаването на частната жалба е потвърдено от жалбоподателите А. Г., М. М. и М. К. – така молба вх.№ 6133/18.07.2022г. Ц. М. не е потвърдила в срок, нито към настоящия момент подаването на частната жалба от нейно име, поради което спрямо нея настоящото производство следва да бъде прекратено. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Разпореждането от 16.03.2022г. по ч.гр.д.№ 4489/21г., ВКС, ІІІ ГО по редовността на частна жалба вх.№ 2342/15.03.2022г.( за внасяне на държавна такса от 15 лева по сметка на ВКС) е адресирано до жалбоподателите А. Г., М. М., М. К., Ц. М. и В. М., чрез адв. В. М., който е посочен от тях за съдебен адресат. Няма спор, че съобщението е получено на адреса на съдебния адресат ( [населено място], [улица], ет.3, офис 7 ) на 11.04.2022г. от лицето Й. М., за която е отразено, че има качеството сътрудник и е поела задължение да предаде съобщението. Няма спор, че съдебният адресат на жалбоподателите – В. М. е адвокат и че неговия адрес, посочен от тях като адрес за кореспонденция ( [населено място], [улица], ет.3, офис 7 ), е този на адвокатската кантора на адв. М.. Не е спорно, че лицето Й. М. не е служител на адв. М., нито е негов адвокатски сътрудник. Жалбоподателите признават, че към 11.04.2022г. лицето Й. М., е служител на дружество, което управлява сградата, където се намира адвокатската кантора на адв. М.. Предвид гореизложеното, поддържаното оплакване за нередовно връчване на разпореждането от 16.03.2022г. е неоснователно. Съобщението за последното е изпратено на адвокат Вл. М., посочен от жалбоподателите като съдебен адресат и е получено на адреса на кантората му от лице, което му сътрудничи, със задължение да предаде съобщението. Спазени са приложимите за случая изискванията на чл. 51, ал. 1 ГПК, в редакцията преди изменението му с ДВ бр.110/2020. Константна е съдебната практика (определение № 502 от 22.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4649/2017 г., на ВКС, III г. о., определение № 622 от 28.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4801/2017 г., на ВКС, IV г. о., определение № 30 от 19.01.2018 г. по ч. гр. д. № 4297/2017 г., на ВКС, III г. о., определение № 66/07.02.2020 г. по ч. гр. д. № 164/2020 г. на ІІ т. о. и определение № 149/13.04.2021 г. по ч. гр. д. № 565/2021 г. на ВКС, III г. о.), според която връчването по реда на чл. 51, ал.1 ГПК е редовно, когато съобщението е получено от лице, което връчителят е намерил на адреса на адвокатската кантора и се е убедил, че то работи или сътрудничи на адвоката. Законът не сочи и не изисква конкретен източник на отношенията на работа и сътрудничество, нито изисква тези отношения да са трайни. В този смисъл, обстоятелството, че получилата съобщението Й. М. не е служител или адвокатски сътрудник на адв. М., е ирелевантно. Удостоверяването от връчителя е фактическо и свидетелства за непосредствените впечатления на длъжностното лице. В случая те са отразени чрез използваната от него характеристика на лицето, получило съобщението – „сътрудник“, а тя сочи на отношения, при които законът допуска това лице да получи съобщение за адвоката. Редовността на връчването не е опровергана от жалбоподателите, в чиято доказателствена тежест е. Напротив, изявлението, приложено с молба вх.№ 4846/03.06.2022г. (че лицето Й. М. е служител на дружество, което управлява сградата, където се намира адвокатската кантора на адв. М. и където той получава служебната си кореспонденция), макар само по себе си да е негодно доказателствено средство, потвърждава извършената проверка от длъжностното лице и верността й. Отделно, всички съобщения по делото са получавани на същия адрес от различни лица, за които е отбелязано същото качество и срещу редовността на връчването им не е възразявано. В обобщение, жалбоподателите са били редовно уведомени за разпореждането на съда от 16.03.2022г. и не са го изпълнили в срок, поради което жалбата им с вх.№ 2342/15.03.2022г. подлежи на връщане. Съдържащото се в настоящата частна жалба искане за възстановяване на срока за изпълнение указанията на съда от 16.03.2022г. не подлежи на разглеждане в настоящото производство. Компетентен да се произнесе по него е съдът, пред когото е пропуснато съответното процесуално действие, в случая - съставът на ВКС по ч.гр.д.№ 4489/21г., ВКС, ІІІ ГО. Така мотивиран, настоящият състав на ВКС