Определение № 223 от 09.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 226/2015 г.

Образувано е по молба на К. И. Б., [населено място] за отмяна по реда на чл.303, ал.1 ГПК на определение от 15.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 1932/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 18.04.2011 г. по гр.д.№ 381/2011 г. на Софийски градски съд за оставяне без уважение на искането му по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса по предявения от него иск срещу [фирма]. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед релевираното основание за отмяна на съдебния акт приема, че същата е процесуално недопустима. На отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК подлежат само влезлите в сила съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани съгласно т. 2 от ППВС № 2/29.09.1977 г. Съдебната практика приравнява към решенията, формиращи сила на пресъдено нещо и определенията, които по своята същност се доближават до решенията, когато с тях се разрешава правен спор, свързан с предмета на съдебното производство. Такива определения са тези по чл. 409 ГПК и чл.521 ГПК, както и прекратителните определения по чл. 233 ГПК и чл. 234, ал. 3 ГПК. Съдебният акт, с което се отказва освобождаване от държавна такса не разрешава със сила на присъдено нещо материалноправен въпрос; по своите правни последици съдебният акт не може да бъде приравнен на съдебно решение. По изложените съображения молбата за отмяна като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение