Определение № 4841 от 12.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2258/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. П. Г. чрез пълномощника й адвокат М. Я. против решение № 18 от 22.01.2026 г., постановено по гр. д. № 867 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което е потвърдено решение № 1104 от 19.10.2023 г. по гр. д. № 3670/2021 г. на Районен съд - Пазарджик за отхвърляне на предявения от Ц. П. Г. срещу И. Г. Г. и „Фикс имоти“ ЕООД, гр. Пазарджик иск за делба на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *****, *****, *****, ведно с 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ****, както и за отхвърляне на иска за делба, предявен от Ц. П. Г. срещу И. Г. Г., на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** И. Г. Г. и „Фикс имоти“ ЕООД, гр. Пазарджик чрез пълномощника им адвокат С. Б. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Атакуваното въззивно решение е постановено в производство по чл. 294 ГПК след като с решение № 592 от 20.10.2025 г. по гр. д. № 3136 от 2024 г. на ВКС, ІІ г. о. е отменено предходно въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане с указания освен аргумента на Ц. Г., че нотариалният акт № 105/15.12.2000 г. предхожда договора за дарение от 18.12.2000 г., поради което не би могло средствата от последния да са отишли за придобиване на имотите по този нотариален акт, да се обсъдят и възраженията й, че договорите за дарение на парични средства са симулативни (т.нар. абсолютна симулация) - с тях не са били дарени никакви средства, тъй като дарителите не са притежавали такива, с оглед материалното им състояние по това време, както и възражението, че дори на И. Г. да са били дарени средства, те не са били използвани именно за закупуване на делбените имоти; твърдението, че за покупката са използвани семейни средства на бившите вече съпрузи и събраните в тази връзка по делото доказателства, като се съобрази и чия е доказателствената тежест при направено възражение за трансформация на лично имущество. Въззивният съд е приел за установено, че Ц. П. Г. и И. Г. Г. са бивши съпрузи като бракът им е сключен на 27.09.1997 г. и е прекратен с развод по взаимно съгласие на 31.10.2011 г. Правата в самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *****, *****, *****, ведно с 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор **** са придобити на името на И. Г. чрез договор за покупко-продажба от 11.04.2000 г. по нотариален акт № 37, том І, рег. № 345, нот. дело № 36 от 2000 г. на нотариус с рег.№ 422, вписан в Служба по вписванията - гр. Пазардзжик под акт № 195, том ІІ, н. д. № 640, вх. рег. № 791 от 11.04.2000 г. за цена от 28 000 лв. Правата в самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** са придобити на името на И. Г. чрез договор за покупко-продажба от 15.12.2000 г. по нотариален акт № 105, том ІІІ, рег. № 5404, нот. дело № 453 от 2000 г. на нотариус с рег. № 154, вписан в Служба по вписванията - гр. Пазарджик под акт № 26, том Х, н. д. № 2839, вх. рег. № 3680 от 18.12.2000 г. за цена от 9 000 лв. Във връзка с възражението на И. Г. Г., че липсва съсобственост с ищцата, тъй като правата в процесните имоти са негова лична собственост поради трансформация на лични средства, съдът е обсъдил договорите за дарение на парични средства между родителите на И. Г. (М. И. Г. и Г. С. Г.) и И. Г. Г. с нотариална заверка на подписите от 10.04.2000 г. и от 18.12.2000 г. (оспорени от ищцата като симулативни, евентуално с наведно възражение, че родителите на ответника не са разполагали с парични средства и не са предавали сумите, евентуално, че тези суми не са вложени при придобиването на правата в имотите); приетото за безспорно обстоятелство, че в периода 1999 – 2000 г. семейството на ищцата и ответника е било добре осигурено материално; констатацията по трудовата книжка на ищцата, според която първоначално отразената дата на постъпване на работа е 1.04.2010 г.; нотариални актове за сключване сделки за периода 1997 – 2019 г., от които е видно, че родителите на ответника са закупили апартамент през 1997 г. със застроена площ 43,33 кв. м. и през същата година са продали на сина си апартамент върху 110 кв. м., през 1998 г. за закупили идеални части от имот и магазин, а през 1999 година са закупили жилищен имот; представените данни от НАП, според които за периода 1999 – 2001 г. родителите на ответника са декларирали приходи като ЕТ, като само за финансовата 2000 година бащата на ответника е декларирал облагаем доход 42 499 лв.; събраните гласни доказателства – показанията на майката на ответника М. Г. (че двата магазина са закупени с дарени от тях средства на сина им, като това били оборотни средства, с които работели; едната сделка била с фирма, а другата трябвало да е в петък, но се отложила за понеделник, поради липса на документ; и при двете сделки парите били предадени на ответника в присъствие на нотариуса преди да влезе купувача); показанията на свидетеля Х. (с когото ответникът споделил, че иска да купи магазин, но не разполага със средства и ще търси заем, а впоследствие, че са дадени средства от родителите му) и показанията на родителите на ищцата П. К. и В. К. (които разбрали, че страните имат намерения да купят магазини и имат средства и не е споделяно с тях, че родителите на И. са дали средствата). Съдът е посочил, че в тежест на ответника И. Г. е да проведе пълно доказване, че е получил дарение на парични суми от родителите си и че именно с тези суми е платена покупната цена. Приел е, че събраните доказателства обосновават извода, че имотите са закупени със средства, дарени на И. Г. от неговите родители. И в двата представени договора изрично е посочена целта, за която са дарени средствата и същите са сключени непосредствено преди сключването на договорите за покупко-продажба. Договорът от 10.04.2000 г. е за сумата 30 000 лв., като в него изрично е посочен недвижимия имот, за придобиването на който са дарени средствата и цената на имота, като сделката е от 11.04.2000 г. Вторият договор е сключен на 18.12.2000 г., като също изрично е посочен недвижимият имот, за закупуването на който се даряват средствата и размера на дарението. Датата на сделката, вписана на ръка в нотариалния акт е 15.12.2000 г., като акта е вписан в службата по вписванията на 18.12.2000 г. Доводът, че няма как дарени по-късно средства да са вложени при закупуване няколко дни по-рано на недвижимия имот е оборен чрез показанията на св. Г., чийто обяснения за това разминаване са напълно логични и се подкрепят от отразеното вписване на акта. Въпреки заинтересоваността на тази свидетелка, показанията й следва да се кредитират, тъй като са подкрепени от представените писмени договори и показанията на свидетеля Х., макар и последните да са общи. Събраните доказателства не установяват и договорите за дарение на парични суми да са симулативни, т. е. ищецът да не е получил никакви средства, тъй като родителите му не са разполагали с такива. Установено е, че и двамата родители на ответника са имали свой бизнес и двамата са извършвали сделки с недвижими имоти, както непосредствено преди придобиването на имотите, чиято делба се иска, така и след този момент, което показва, че са разполагали със средства. От друга страна от данните по делото е видно, че ищцата е работила по трудов договор едва след като бракът е бил прекратен и макар съдът да е посочил, че тези обстоятелства да са неотносими към спора, ги е коментирал с оглед показанията на св. К. и св. Х.. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на Ц. П. Г. се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1) задължен ли е въззивният съд при новото разглеждане на делото да спази указанията на ВКС по прилагане и тълкуване на закона, дадени в отменителното му решение; 2) задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, събрани в първата инстанция в тяхната взаимна връзка; задължен ли е въззивният съд при изключване от решаващата си преценка на част от събраните доказателства и незачитайки част от доводите и възраженията на една от страните, да изложи мотиви за това свое процесуално действие 3) задължен ли е въззивният съд, при спазване на чл. 172 ГПК да изложи мотиви защо приема за достоверни показанията на майката на ответника И. Г., които са изолирани, противоречиви и неподкрепени от останалия, събран по делото доказателствен материал 4) задължен ли е въззивният съд да изложи мотиви за това как е изградил вътрешното си убеждение при преценката на достоверността на показанията на майката на съделителя И. Г. 5) допустимо ли е при преценка достоверността на показанията на близък роднина на страната (майка) съдът да се позове на показанията на друг свидетел, който няма преки впечатления от конкретен, подлежащ на доказване факт и за чиито показания сам съдът приема в мотивите, че са общи и се основават на казаното му от самия ответник, че родителите му са му дали пари; 6) задължен ли е съдът да направи своя решаващ извод дали е налице трансформация на лични средства в имуществото, придобито по време на брака, като изложи мотиви за това дали при придобиването му са вложени именно личните средства на страната, която твърди трансформацията; 7) противопоставим ли е договор за дарение между майка и син на съпругата на сина и може ли въз основа на този договор да се прави извод, че има трансформация на лични средства, без да се изследва въпросът дали тези средства са използвани за закупуването на конкретен имот по време на брака. Въпросите са обосновани с доводите, подробно развити в касационната жалба, че договорите за дарение на парични суми са непротивопоставими на ищцата, тъй като тя не е страна по тях, но съдът е обсъждал съдържанието им, като обвързващо ищцата и е тълкувал волята в тези договори, че сумите са дадени за влагане в закупуването на конкретен имот, макар, че допустими за тези факти са само свидетелските показания; установена е липсата на оборотни средства на родителите на ответника към момента на даренията и неверността на показанията на майката на ответника, че дарените пари са оборотни средства, набрани в дружествата на родителите му (родителите на ответника са купили няколко имота и са извършвали са търговска дейност, за която за закупували стоки от Турция, поради което не са разполагали с оборотни средства, а и като физически лица няма как да разполагат с оборотни средства на търговските си образувания и няма доказателства, че дарените суми са получени по определен от закона начин); дори да са получени дарените пари, то те не са вложени в закупуването на имотите, като показанията на майката на ответника са недостоверни, не се подкрепят от останалите доказателства и съдържат вътрешно противоречие (при даряването на парите по сделката от е присъствал продавача, а в нотариалния акт е записано, че продавача е получил парите в деня на подписване на договора, а договорите за дарение са един ден преди първата сделка и един ден след втората сделка); нямат доказателствена стойност показанията на св. Х., който преразказва само чутото от ответника; недопустимо е със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на нотариалния акт (при първата сделка цената е платена при подписването, а договора за дарение е от предния ден, а по втората сделка – преди подписването, като датата на сделката е от 15.12 и е част от съдържанието на нотариалния акт, като вписването има значение само за противопоставимост на трети лица, а договора за дарение е от 18.12). Първият въпрос е свързан с тезата на касаторката, че посочените по-горе нейни доводи не са обсъдени; вторият – че съдът е игнорирал доказателствата за липса на парични средства, които родителите на ответника да му дарят, поради което и договорите са симулативни; въпроси от трети до пети – че са необосновани изводите на съда, като основани единствено на показанията на заинтересован свидетел и на свидетел, който възпроизвежда чутото от ответника, но няма преки впечатления от релевантните факти; а въпроси шести и седми – че липсват доказателства за финансовите възможности на родителите на ответника и с какви точно средства е платена покупната цена по сделките за придобиване на правата в процесните имоти. При посочената обосновка касационния съдебен състав не констатира наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Тезата, че съдът не е обсъдил всички доводи на Ц. Г. не съответства на данните по делото. Видно от мотивите на въззивното решение и съобразно указанията в отменителното касационно решение, окръжният съд е обсъдил доводите, че договорите за дарение на парични средства са симулативни - с тях не са били дарени никакви средства, тъй като дарителите не са притежавали такива, с оглед материалното им състояние по това време, както и възражението, че дори на И. Г. да са били дарени средства, те не са били използвани именно за закупуване на делбените имоти; твърдението, че за покупката са използвани семейни средства на бившите вече съпрузи и събраните в тази връзка по делото доказателства, като е посочил чия е доказателствената тежест. Обстоятелството, че не е възпроизвел буквално тезите на страната по тези въпроси и е направил изводи, които ищцата не споделя, не води до противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по приложението на чл. 294, ал. 1 ГПК. Липсва противоречие на въззивното решение и посочената от касаторката практика на ВКС по втория въпрос. Същият е обоснован не с довод за необсъдено конкретно събрано по делото доказателство или немотивирано игнориране на такова доказателство, а с факта, че при обсъждане на доказателствата, съдът е направил фактически и правни изводи, различни от тези, които ищцата поддържа, че е следвало да бъдат направени. Несъответна на данните по делото е и тезата на касаторката за допуснати от съда процесуални нарушение при обсъждане на свидетелските показания. Видно от мотивите на въззивното решение съдът е формирал изводите си не при безкритично възприемане на показанията на свидетелите М. Г. и Х., а е преценил тяхната достоверност с оглед на останалия доказателствен материал – писмените доказателства от НАП за извършвана търговска дейност от всеки от родителите на ответника като едноличен търговец (който не е отделен правен субект от физическото лице, осъществяващо търговската дейност) и за декларирана печалба от тази търговска дейност за 2000 г. (което опровергава тезата на ищцата за липса на финансови възможности). Следва да се посочи, че тезата на касаторката, основана на датите, на които са сключени писмените договори за дарение с нотариална заверка на подписа и договорите за покупко-продажба, в които е отразено и изявлението на всеки от продавачите за получаване на продажната цена, а оттам и за противоречие в показанията на свидетелката Г., че сумите са дарени в деня на сделките, не отчита обстоятелството, че съдът е приел, че договорите за дарения отразяват само волята на страните по тези договори за безвъзмездно предоставяне на паричните суми (като съдът не е приемал, че договори са й противопоставими), но не и наличие на изявления, че сумите са предадени и получени при подписването им. В този смисъл отразеното в мотивите на решението твърдение на св. Г., че сумите са предадени на сина й в деня на сделките пред нотариуса, който изповядва съответната сделка, не може да се приеме като противоречие в показанията й. Неясно от юридическа гледна точка е защо касаторката счита, че е нелогично в такава близост от време да се сключва договор за дарение с нотариална заверка на подписа и да се подписва самия нотариален акт, като обоснованото действие би било или родителите да сключат договор в полза на трето лице (сина си) или изрично в нотариалния акт да се впише, че продажната цена се плаща от родителите на купувача. Законът не регламентира способ чрез който при спор с правно основание чл. 23 СК да се установи произхода на средствата, а изисква единствено пълно доказване за установяване на този факт с гласни или писмени доказателства. Касаторката не твърди, че е провела насрещно доказване, доколкото доводите й са, че ако е имало дарение, то това е щяло да бъде споделено с нейните родители, с които семейството е поддържало близки отношения. По тези съображения не се констатира противоречие с посочената в изложението практика на ВКС по въпроси от трети до пети. Въпроси шести и седми са свързани с доводите за липса на доказателства, че ако е имало дарение на лични средства, то именно дарените средства са вложени при придобиването на процесните имоти. И тези въпроси са основани с тезата какво съдът е следвало да приеме за установено, като не кредитира показанията на св. Г., но не и с действително направените в мотивите на въззивното решение фактически и правни изводи, поради което и по тях не се констатира противоречие с посочената практика на ВКС. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК е само бланкетно посочено без обосновка за касаторката счита, че въззивното решение е очевидно неправилно. Касационният съдебен състав при прочита на въззивното решение не констатира основание за преценка дали е налице нарушение на императивна правна норма, приложение на правна норма в нейния обратен, противоположен смисъл, приложение на несъществуваща или отменена правна норма или неправилна квалификация на приет за установен по делото факт, с което е нарушен принципът на законност по чл. 5 ГПК, да е налице нарушение на правилата на формалната логика при очевидно логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на въззивното решение и направените въз основа на тях фактически изводи, с което да е нарушен принципът за установяване на истината по чл. 10 ГПК, както и дали е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, посочените в чл. 5 - чл. 13 ГПК принципи и изисквания към правораздаването като справедливо, приемано в практиката на Върховния касационен съд като пълна липса на мотиви относно приет или отречен като осъществил се факт, отсъствие на анализ на събраните по делото доказателства и на фактически констатации по релевантни за спора обстоятелства и др. Следва да се посочи, че доводите, че възражението на И. Г. за трансформация на лични средства е било преклудирано, тъй като същият не е подал отговор на исковата молба, а го е заявил с писмена молба един ден преди първото открито съдебно заседание, поради което не е подлежало на разглеждане, не може да обоснове основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Еднозначно е тълкуването в практиката на ВКС, че с оглед специалната норма на чл. 342 ГПК в делбеното производство преклузията за въвеждане на възражения настъпва с приключване на първото открито съдебно заседание, без значение дали страната е подала или не е подала отговор на исковата молба (решение № 311/4.01.2012 г. по гр. д. № 503/2011 г., ІІ г. о., решение № 81/03.02.2015 г. по гр. д. № 4619/2014 г., I г. о., решение № 124/19.06.2015 г. по гр. д. № 620/2015 г., I г. о., решение № 2/19.07.2021 г. по гр. д. № 1856/2020 г., ІІ г. о.). С оглед липсата на основание за допускане на касационно обжалване Ц. П. Г. следва да възстанови на И. Г. Г. и „Фикс имоти“ ЕООД, гр. Пазарджик направените по повод касационната жалба разноски в размер на 511 евро, представляващи заплатено възнаграждение на адвокат С. Б.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение