Определение № 552 от 23.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 338/2026 г.

Производството е по чл. 48, ал. 4 ЗА. [община] е предявила искове за отмяна на Решение № 2-109/08.07.2025г. по арб.д. № 2-09/2025г., постановено от едноличен арбитър ad hoc Х. П., с което ищецът е осъден да заплати на „ЕВРО ИНТЕГРА КОНСУЛТ“ ЕООД, регистрирано в Република У., при условията на солидарност със съдлъжник „Галлери А.„ ЕООД, сумата от 299 013,37 лева / 152 883,11 евро /– възнаграждение по договор за възлагане на обществена поръчка № 115/01.07.2013г., с предмет: “Изпълнение на СМР на обект: Реконструкция / рехабилитация на водопроводна мрежа в селата Г., Свобода и Зетьово на територията на [община] по четири обособени позиции“, която сума е обективирана като дължима по фактура № 11/30.09.2014г., акт № ОП4-003/30.09.2014г.. за ОП № 4 – СМР [населено място] / юг /. В исковата молба се твърди, че между страните по постановеното решение няма постигнато споразумение, възникнал между тях спор да бъде решаван от арбитраж, поради което е налице липса на арбитражно споразумение, по смисъла на чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗА. Визират се страните по договора, на който се основават присъдените вземания: сключен между [община], в качество на възложител и „Крам Щ. ЕВИ МСМ„ – дружество по ЗЗД, в качество на изпълнител / вземане на основание който договор е цедирано от водещия партньор в дружеството, в полза на цесионера - ищец по арбитражното дело, и е обусловило материалноправната легитимация на ищеца по арбитражното дело, видно и от мотивите на атакуваното арбитражно решение /. Ищецът твърди, че не е бил уведомяван за постъпилата пред арбитражния съд искова молба и за образуваното арбитражно производство. Не са му връчвани каквито и да било книжа / изключая арбитражното решение /, поради което и не е вземал каквото и да било становище по спора, още по-малко с последиците на изрично или мълчаливо съгласие за разглеждането му от едноличен арбитър ad hoc и като цяло – че е бил лишен от възможност за каквато и да било защита по делото. Предвид това намира, че не е налице основанието, на което арбитражният съд е приел наличие на мълчаливо учредена компетентност – чл. 7, ал.3, пр. второ вр. с чл. 20, ал. 1 ЗА, тъй като то предполага участие на страната в разглеждането на спора пред арбитраж, като последица от надлежното й уведомяване и призоваване за същия. С това страната обосновава основание за отмяна по чл. 47, ал.1, т. 4 ЗА. Ищецът се позовава и на съдържанието чл. 28, ал. 3 от договора за обществена поръчка, в който е обективирано съгласие за разглеждане на споровете по този договор от Арбитражния съд при БТПП, съобразно неговия правилник и вътрешното за Република България законодателство, в състав от трима арбитри / по един, посочен от всяка страна и трети, избран от другите двама /. Следователно, доколкото тази арбитражна клауза се приеме за противопоставима и на цесионера „Евро Интегра Консулт„ЕООД, образуването на арбитражния съд и арбитражната процедура не са съобразени със същата, което обуславя основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗА. С исковата молба са представени договора за възлагане на обществена поръчка, съдържащ арбитражното споразумение между [община] и КРАМ Щ. ЕВИ МСМ – дружество по ЗЗД, решението по процесното арбитражно дело, както и множество решения на други еднолични арбитри ad hoc, постановени по арбитражни дела между същите страни, като се твърди, че със същите е разрешаван идентичен спор. Поискано е спиране на изпълнението на арбитражното решение, като се приеме, че са налице достатъчно убедителни доказателства за основателността на предявения иск. Исковата молба е предявена в срока по чл. 48, ал. 1 ЗА, считано от уведомяване на ищеца за постановеното арбитражно решение – на 18.11.2025г. / стр.14 от делото / и изхожда от легитимирана за подаване на иска страна. Настоящият състав на Върховния касационния съд намира, че искането за спиране на изпълнението е основателно. Наведеният довод за формиране на арбитражния съд в несъответствие с договореното арбитражно споразумение и съдържанието на последното, за което представеният договор за обществена поръчка се явява достатъчно писмено доказателство, по смисъла на чл. 48, ал. 4, изр.. второ ЗА, обосновават в достатъчна степен, за нуждите на настоящото произнасяне, наличието на основание за отмяна на арбитражното решение, без необходимост от представяне на гаранция. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение, на основание чл. 48, ал. 4, изр. второ ЗА