Определение № 8954 от 18.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7676/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). По делото е постъпила на 23.01.2024 г. молба (назована жалба) от Р. С., за изменение на определение от 12.12.2023 г. на Върховния административен съд, шесто отделение по адм. дело № 7676/2023 г., обективирано в протокол от открито съдебно заседание по делото от същата дата в частта му за разноските. Изложени са доводи за липса на доказателства за направено плащане по банков път на адвокатското възнаграждение на ответника, а вместо това е платено в брой. Посочва, че адвокатският хонорар следва да се заплаща само по банков път, както и, че няма средства да заплати разноските. Ответникът – П. А. П., чрез адвокат К. Чакова, е подал писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност и моли молбата да се отхвърли. Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Своге, не изразява становище. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна и е допустимо, но по същество е неоснователно по следните съображения: Според разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, приложима субсидиарно и в съдебния административен процес на основание чл. 144 от АПК, страната има правна възможност в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, да поиска от съда да се допълни или да се измени постановеното решение в частта му за разноските. Отговорността за съдебно-деловодните разноски е субсидиарна и произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК се носи от страната, чието правно твърдение е отречено със съдебния акт. В конкретния случай с определение от 12.12.2023 г. по адм. дело № 7676/2023 г., съставът на Върховния административен съд, шесто отделение, е осъдил Р. С. да заплати на П. А. П., разноски в размер на 900 лева за касационната инстанция, за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото. Заплащането на сумата в брой на адм. Чакова е доказано с представен от страната договор за правна защита и съдействие (л. 47 от касационното дело), в който е вписано, че сумата от 900 лева е платена в брой, респ. страната представя и списък на разноските по чл. 80 от ГПК (л. 48 от касационното дело). Тези доказателства са съобразени със закона и при липса на възражение за тяхната прекомерност няма основание същите да бъдат намалени, респ. искането за присъждането им да се остави без уважение. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Тази възможност за молителката, обаче е преклудирана с края на устните състезания. По отношение на плащането в брой следва да се отбележи, че това е законен и валиден начин на заплащане на адвокатското възнаграждение, доколкото не попада в обхвата на Закона за ограничаване на плащанията в брой. В допълнение, според т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, когато плащането е в брой, това се вписва в договора за правна помощ и има характер на разписка, която служи за доказателство за направеното плащане. Вземайки предвид изложените мотиви и на основание чл. 248, ал.1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение