Решение № 165 от 13.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1114/2010 г.

Решение № 165 от 13.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1114/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Радостина Караколева Производството е по реда на чл. 290 - чл. 293 ГПК по касационна жалба на П. Г. К., приподписана от адвокат Е. М., срещу решение от 6.07.2010 г. на Софийски градски съд /СГС/, II "Г" състав по гр. д. № 607/2010 г., с което е потвърдено уважително решение на Софийски районен съд /СРС/ по предявен установителен иск срещу касатора от [фирма] за дължимост на ползвана и незаплатена топлоенергия. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност. Ответникът по жалбата [фирма] оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Третото лице-помагач - [фирма] не взима становище по касационната жалба. С определение № 407/03.06.2011 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на СГС на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК при материалноправен въпрос каква е приложимата в случая погасителна давност. Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, намира следното: Касационната жалба е основателна. Пред СРС е предявен установителен иск от [фирма] по чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че П. Г. К. дължи на дружеството сумата 1967.59 лв. - стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода м. март 2004 г. до м. април 2007 г. ведно със законната лихва и мораторна лихва за посочен период в размер на 669.13 лв. Искът е частично уважен от СРС - за 1441.59 лв. главница и 658.32 лв. мораторна лихва, чието решение е потвърдено от СГС. СГС е приел, че ответникът дължи стойност на ползваната и незаплатена топлоенергия, тъй като е потребител на такава. Размерът на ползваната топлоенергия е установен от събраните по делото доказателства, включително изслушани експертизи. Прието е, че в случая претенциите на ищеца се погасяват с петгодишна давност за главницата и тригодишна давност за лихвата. По така поставения въпрос, с оглед на който ВКС е допуснал касационно обжалване на делото, настоящият състав на ВКС намира следното: С решение № 168/22.12.2009 г. по т. д. № 408/2009 г. на ВКС, ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и задължително за съдилищата /т. 2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/ е даден отговор на поставения правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване по настоящото дело. С това решение е прието, че задължението на абоната на топлинна енергия към доставчика е задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в общите условия падеж. За приложението на кратката погасителна давност не е необходимо плащанията да са в еднакъв размер. В обжалваното решение на СГС неправилно е прието, че претенциите на ищеца като доставчик на топлинна енергия се погасяват с петгодишна давност за главницата, поради което и на основание чл. 281, т. 3 предл. 1-во ГПК решението на СГС следва да бъде отменено в цялост, доколкото размерът на дължимата лихва е в зависимост и от размера на дължимата главница след погасяване на последната с тригодишна, а не петгодишна давност. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от СГС от друг състав, тъй като се налага извършване на нови процесуални действия - поставяне на допълнителна задача на съдебно-счетоводна експертиза за установяване размера на вземанията на [фирма] по предявения иск като главница и мораторна лихва за периода от възникване на вземанията при съобразяване на разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД, с оглед направеното възражение за давност. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, съдът