Решение № 5988 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1411/2019 г.

Решение № 5988 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1411/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, съответно от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – гр. София и от Г. Дараджанов срещу Решение № 6741/16.11.2018 г., постановено по адм. дело № 1122/2018 г. по описа на Административен съд – София - град. С обжалваното решение, Административен съд – София – град по жалба на Г. Дараджанов е отменил Ревизионен акт (РА) № РА № Р-22220216008134-091-001 от 10.10.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 2003/20.12.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - София, в частта на установено задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 6 172, 22 лв., ведно с начислените лихви и отхвърлил жалбата срещу РА, в останалата обжалвана част, както и осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Касаторът - Директор на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП оспорва решението, в частта, с която е отменен РА, като излага доводи за неправилност на решението в тази част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на Г. Дараджанов срещу ревизионния акт, в тази му част, както и в частта на присъдените в полза на Дараджанов разноски за първоинстанционното производство. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Касаторът - Г. Дараджанов оспорва решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА, като излага доводи за неправилност на решението в тази част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на РА, в тази част, като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховен административен съд, състав на първо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" - София е основателна, а жалбата на Г. Дараджанов е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София – град (АССГ) е бил посоченият РА № Р-22220216008134-091-001 от 10.10.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 2003/20.12.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - София, с който на Г. Дараджанов са установени публични задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди - 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. в общ размер на 25 989, 59 лв. и начислени лихви в размер на 10 441, 03 лв. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. За да отмени РА, в частта на установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 6 172, 22 лв., ведно с начислените лихви, АССГ е изложил мотиви, че ревизионното производство за 2010 г. е реализирано след законоустановения срок по чл. 109 от ДОПК. Посочил е, че ревизията е възложена със ЗВР № Р-22220216008134-020-001/21.11.2016 г., връчена на 09.01.2017 г., а ревизираното лице е следвало да подаде декларация за доходите от 2010 г. през 2011 г., поради което 5 годишния срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е започнал да тече на 01.01.2012 г. и изтекъл на 31.12.2016 г. За да отхвърли жалбата в останалата и част срещу издадения РА за установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г., 2013 г. и 2014 г., АССГ е възприел установената в хода на ревизията фактическа обстановка относно установеното превишение на разходите над приходите на ревизираното лице за периоди 2012 г., 2013 г. и 2014 г., поради което обосновал правни изводи за наличие на основания за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Изложени са мотиви по отношение на спорните по делото въпроси относно началното салдо, приходната и разходната част на паричните потоци за ревизираните периоди. Съдът е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че в началното салдо следва да се включи сума в размер на 90 000 лв., предоставена му от З. Добрева на 06.01.2010 г., като е изложил съображения, че от обясненията на Добрева и представените извлечения от банковата и сметка не може да се установи, че сумата е била налична при предаващото ги лице към датата на твърдяното от жалбоподателя получаване. Анализа на банковата и сметка за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. сочил, че на 12.01.2007 г. сметката е била захранена с 1 485, 00 евро, а на 22.01.2007 г. е била изтеглена, като началната разполагаема сума по посочената сметка била 0, 00 евро, а крайната към 31.12.2007 г. - 4 772, 75 лв. Приел е, че липсват доказателства относно твърдяната от Добрева продажба на старинни мебели с дърворезба, вкл. и за наличие на други средства, а отделно от това не били представени и доказателства за реалното предоставяне на средствата. Съдът е приел за неоснователни и доводите на жалбоподателя, че направените разходи за покупка на автомобил с марка Мерцедес Бенц S 350 CDI са в размер на 1 230, 00 лв., като се е позовал на представения в ревизионното производство договор сключен между "Меском - М" ЕООД, в качеството на продавач и РЛ Г. Дараджанов, в качеството му на купувач, от който се установявала продажна цена на автомобила в размер на 123 000, 00 лв., с включени в същата транспортни разходи до територията на страната и ДДС, като продавачът запазвал правото си на собственост до изплащане на пълната му стойност, а от информационната система на НАП, база данни от КАТ се установявало, че посоченият автомобил е бил регистриран на името на Дараджанов на 26.03.2012 г., поради което и единствения възможен извод бил, че сумата е била платена на продавача. Това обстоятелство се подкрепяло и от представената фактура № 0... 263/26.03.2012 г., издадена от продавача, с данъчна основа 102 500, 00 лв. и ДДС в размер на 20 500, 00 лв. При липса на други спорни моменти относно приходната и разходната част на паричните потоци на ревизираното лице, съдът е приел, че правилно в хода на ревизията е формирана данъчната основа за облагане по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК като сума от установения недостиг на парични средства за 2012 г., 2013 г. и 2014 г., поради което и правилно били установени публични задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди - 2012 г., 2013 г. и 2014 г., ведно със съответните лихви. По жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. София: Решението, в обжалваната му част е неправилно. За да отмени РА в частта на установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. и лихви, първоинстанционния съд е изложил мотиви, че за установените с РА задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. е изтекъл 5 годишния срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК за установяване на задълженията, започнал да тече на 01.01.2012 г. и изтекъл на 31.12.2016 г., преди да е връчена заповедта за възлагане на ревизия на 09.01.2017 г. Съгласно чл. 109, ал. 1 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Съдът не е съобразил обстоятелството, че с РА не са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г., макар този период да е включен в ревизирания период, поради което мотивите му за изтекъл срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за установяване на задължения за 2010 г. са неотносими към спора. От друга страна за установените с РА задължения за данък по чл. 48 за 2011 г. срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК не е изтекъл, тъй като задължението за 2011 г. е следвало да бъде декларирано през 2012 г., което означава, че 5-годишният срок е започнал да тече от 01.01.2013 г. и е изтекъл на 31.12.2017 г. Ревизията е започнала със ЗВР № Р-22220216008134-020-001/21.11.2016 г., връчена на 09.01.2017 г., т. е. преди да изтече посочения срок, поради което ревизионното производство е надлежно образувано. В настоящия случай, съпоставката на притежаваните имущества и направените разходи с декларираните и/или получени доходи и финансирания, органите по приходите са извършили въз основа на събраните доказателства и всички факти и обстоятелства, установени за ревизираните периоди с оглед определяне на годишната данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ. Правилно е разрешен спорния по делото въпрос относно началното салдо към 01.01.2010 г. в размер на 5 000 лв., като доводите на РЛ за включване на други суми са приети за неоснователни. Правилно първоинстанционния съд е приел, че по делото не е доказано получаването на сума в размер на 90 000 лв. от З. Добрева на 06.01.2010 г., тъй като не е доказано Добрева да е разполагала със сума в такъв размер, за да може да я предостави на РЛ на твърдяната дата – 06.01.2010 г. По делото няма спор, че св. Добрева живее на семейни начала с РЛ, от което съжителство имат родени две деца. Показанията и, че е разполагала със средствата от спестявания, които е изтеглила от банковата си сметка не се подкрепят от представените по делото банкови извлечения. Не са подкрепени с писмени доказателства и показанията и, че е получила приходи от търговия със старинни мебели. При липса на доказателства за възможността на Добрева да предостави суми на РЛ и отчитайки обстоятелството, че същата е заинтересована от изхода на спора, тъй като съжителства с РЛ на семейни начала, правилно първоинстанционния съд е приел за недоказано твърдението за по-висок размер на началното салдо към 01.01.2010 г. При липса на спор относно установената в хода на ревизията приходна и разходна част на паричния поток за 2011 г., правилно в хода на ревизионното производство са установени превишения на разходите над приходите на РЛ за 2011 г. в размер на 61 722, 21 лв., поради което правилно с РА е установено и задължението за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 6 172, 22 лв., ведно със съответните лихви. По изложените съображения, решението на АССГ, в частта с която е отменен РА, в частта на установено задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 6 172, 22 лв., ведно със съответните лихви е неправилно и следва да се отмени и тъй като спора е изяснен от фактическа страна следва да се постанови решение, с което се отхвърли жалбата на Г. Дараджанов срещу РА, в тази му част. По жалбата на Г. Дараджанов: Решението, в обжалваната му част е правилно. Основните доводи на касатора са свързани отново с твърдението, че в началното салдо е следвало да се включи сума в размер на 90 000 лв., предоставени му от З. Добрева на 06.01.2010 г., както и с доводи, че съдът неправилно не кредитирал с доверие показанията на св. Добрева в тази насока и не обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства. Тези доводи са неоснователни по съображенията, изложени по-горе в настоящото решение. Съдът е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства и правилно е приел, че не е доказана възможността на св. Добрева да предостави парични средства на РЛ, тъй като не е разполагала с налични такива. Наред с това, правилно съдът не е кредитирал с доверие показанията на св. Добрева, като е отчел същите за изолирани от останалия събран по делото доказателствен материал, както и с оглед факта, че свидетелката е заинтересована от изхода на спора. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не взел предвид възраженията на жалбоподателя, че в изготвените парични потоци не са отчетени установените излишъци за всеки период като налични средства в брой в началото на следващия период. В случая, като начално салдо за 01.01.2010 г. е взета сумата от 5 000 лв. и отчетено положително крайно салдо към 31.12.2010 г. в размер на 7 741, 93 лв. Тази сума е взета предвид като налична сума към 01.01.2011 г. и включена в приходната част на паричния поток за 2011 г. По отношение на ревизираните 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. е установен недостиг на парични средства, поради което липсват налични парични суми, които да следва да се включат в следващия период. Неоснователно е оплакването на касатора, че в разходната част за 2012 г. неправилно е включена сумата от 123 000 лв. от покупката на лек автомобил марка Мерцедес Бенц S 350 CDI. Правилно съдът е приел за установено, че автомобила е регистриран на името на РЛ на 26.03.2012 г. и е закупен по договор за покупко-продажба с посочена в договора продажна цена от 123 000 лв. На продажната цена по договора е и фактура № 0... 263/26.03.2012 г., издадена от продавача "Меском - М" ЕООД. Тези констатации не са опровергани с други събрани доказателства, а показанията на св. Добрева, като заинтересована от изхода на спора не могат да се противопоставят на установените с писмени доказателства факти. По изложените съображения, решението на АССГ, в частта в която е отхвърлена жалбата на Г. Дараджанов срещу РА, в частта на установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г., 2013 г. и 2014 г., ведно със съответните лихви е правилно и следва да бъде оставено в сила. По въпроса за разноските: С оглед крайния изход на спора, решението на АССГ е неправилно и в частта на разноските. Предвид, че жалбата на Г. Дараджанов срещу РА, в обжалваната му част е изцяло неоснователна, на същия не се дължат разноски за първоинстанционното и касационното производство. От друга страна, основателна се явява претенцията на директора на Дирекция "ОДОП" – София за присъждане на разноски на дирекцията за първоинстанционното и касационното производство. С оглед материалния интерес по делото от 36 430, 62 лв., минималния размер юрисконсултско възнаграждение за една инстанция, определен по реда на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 792, 92 лв., а за двете инстанции в размер на 1 585, 84 лв. Освен това дирекцията е направила разноски за държавна такса за касационното производство в размер на 76, 74 лв. По изложените съображения Г. Дараджанов следва да заплати на Дирекция "ОДОП" – София разноски за двете инстанции в общ размер на 1 662, 58 лв. Предвид на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,