Определение № 2819 от 18.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2403/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ – Затвора [населено място], против определение № 66/10.01.2025 г., постановено по адм. дело № 1292/2024 г. по описа на Административен съд – София-област, с което е върната исковата му молба, подадена против АССГ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, причинени от правораздавателната дейност на този съд, и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Административен съд – София-град, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АССО е образувано по повод подадена от Г. В. К. искова молба против АССГ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, причинени му от правораздавателната дейност на този съд чрез Определение № 19227/08.10.2024 г. и Определение № 19137/08.10.2024 г. и двете постановени по адм. дело № 6364/2024 г., с които по твърдение на К. са отхвърлени негови искания за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ. С определение № 2109/05.11.2024 г. административният съд оставил без движение исковата молба като нередовна и дал подробни указания за поправянето й. В изпълнение на дадените му указания, Г. В. К. подал на заявление вх. № 8336/19.12.2024 г. по описа на АССГ, но съдът приел, че с него нередовностите на исковата молба не са отстранени, върнал същата и прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от частния жалбоподател основания за отмяната му. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Настъпилите вреди трябва да са пряка и непосредствена последица от актовете, действията или бездействията на администрацията. Процесното производство пред АССО е образувано по искова молба, по отношение на която съдът приел, че не отговаря на законовите изисквания, поради непълна и неясно изразена претенция. След това сезиране първоинстанционният съд е извършил предвидените в закона процесуално правни действия. Изводът на административния съд за това, че не е налице редовно подадена искова молба, е обоснован и постановен в съответствие със закона. В случая при липса на яснота относно посочените обстоятелства, конкретизиращи предмета на делото, първоинстанционният съд правилно е оставил исковата молба без движение и дал указания за отстраняване на посочените нередовности. Дадените указания от административния съд, са били съобразени с характера на производството. Безспорно е по делото обстоятелството, че указанията за изправяне на недостатъците на исковата молба са съобщени надлежно на лицето, но въпреки постъпилия писмен отговор не са изпълнени дадените указания. Не са посочени фактическите основания, на които се основава искът, няма разграничаване на претендираните вреди от двете определения, както и няма конкретизация по отношение и на самите определения, не са посочени достатъчно съществени нарушения на ПЕС, няма посочен период на иска и т.н. Това неизпълнение на указанията в срок води до невъзможност да бъде проведено съдебно производство. Редовността на исковата молба е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, а отсъствието й изключва допустимостта на образуваното по нея съдебно производство. След като не е отстранена нередовността на исковата молба, правилно са предприети санкциониращите процесуални действия, като обосновано производството по делото е прекратено. Предвид изложеното, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,