Определение № 216 от 17.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3648/2016 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е образувано по молба на [фирма] [населено място] с вх. № 6725/14.06.2017г./п.к. 12.06.2017г./ и по молба на Г. Н. и Г. Н. с вх. № 6422/07.06.2017г. по описа на ВКС. Молителите искат допълване на решението по чл. 290 ГПК № 63/ 10.05.2017г. в частта за разноските. Всеки от молителите е подал отговор срещу подадената молба от другата страна, като с отговора си [фирма] е поискал и присъждане на разноски за производството по чл. 248 ГПК. Молбите са подадени в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Решението по чл. 290 ГПК, постановено по делото е окончателният акт, с който е приключило делото по разглеждане касационната жалба на Г. Н. и Г. Н.. С това решение касационната им жалба е отхвърлена изцяло, поради което молителките нямат право на разноски и съответно не разполагат с правно основание да искат допълване на решението по чл. 248 ГПК в частта за разноските. Относно разноските, направени във връзка с отговора им на касационната жалба на [фирма], молителките е следвало да искат допълване на определението по чл. 288 ГПК по същото дело, което е окончателният акт, с който е приключило разглеждането на касационната жалба на [фирма]. [фирма] претендира разноски за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса. Видно от представения договор за правна защита, адвокатското възнаграждение в размер на 4000лв. е уговорено за изготвяне и подаване на касационна жалба като начинът на плащането е уговорен по банков път. Касационната жалба на [фирма] не е допусната до касационно обжалване с определение по чл. 288 ГПК по същото дело и освен това молителят не е представил доказателства за заверена банкова сметка за плащането на адвокатското възнаграждение. За молителя „Г. т.“ не е възникнало право за присъждане на разноски, поради което молбата им за допълване по чл. 248 ГПК е неоснователна. Неоснователно е и искането на [фирма] да им бъдат присъдени разноски за производството по чл. 248 ГПК, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 100лв. за изготвянето на отговор срещу молбата по чл. 248 ГПК на Н.. Съгласно чл. 81 ГПК разноски се присъждат с окончателния акт по делото, каквито в случая са определението по чл. 288 ГПК и решението по чл. 290 ГПК. Определението по чл. 248 ГПК няма характер на окончателен акт по делото, поради което молбата за присъждане на разноски за производството по чл. 248 ГПК е неоснователна. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,