Решение № 3633 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11871/2017 г.

Решение № 3633 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11871/2017 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)q във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ "А. З. М.", с. О., О. С., против решение № 1485/21.08.2017 г. по адм. д. № 713/2017 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата срещу РА № Р-16002116002893-091-001/16.12.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с решение № 89/22.02.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-П. в частта за определени задължителни осигурителни вноски за периода 1.12.2010 г. - 31.12.2013 г., както следва:

• ДОО в размер на 9 221, 20 лв. и лихви - 4 551, 71 лв.;

• ЗОВ в размер на 3 666, 93 лв. и лихви - 1 584, 64 лв.;

• ДЗПО, УПФ в размер на 1 360, 57 лв. и лихви - 658, 84 лв.

Изложени са доводи за неправилност на решението поради неизследване на различията в дължимите суми по РА в частта, с която е отменен и е върната преписката за извършване на повторна ревизия. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение по същество, с което да се отмени изцяло процесния РА. Претендират се разноските по делото. В съдебно заседание не се е явил касатора или негов процесуален представител.

Ответникът - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-П. в представена писмена защита от процесуален представител оспорва касационната жалба. Желае решението да бъде оставено в сила като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 161 лв. В съдебно заседание не се е явил процесуален представител на ответната страна.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд е РА с установени задължения за допълнителни задължителни осигурителни вноски от страна на ЕТ "А. З. М." в качеството му на работодател/осигурител на наети лица по трудови правоотношения в предприятието на едноличния търговец, осъществяващо транспортна дейност. В хода на ревизионното производство органите по приходите са установили, че не са налице неизплатени трудови възнаграждения, но същите са изплащани със закъснение и подадените Декларации обр. 6 са подавани само за част от ревизираните периоди, както и Декларации обр. 1 също не са подавани за всички ревизирани периоди. Констатирани са несъответствия между отразяванията в счетоводството на предприятието на ЕТ и подадената информация в НАП: уведомления по чл. 62, ал. 4 КТ, Декларации обр. 1 и обр. 6, внесените осигурителни вноски и данък, обосноваващи необходимостта от преминаване към особения ред за извършване на ревизията по чл. 122 - чл. 124а от ДОПК.

Правилно съдът е приел за неоснователни възраженията на оспорващия, че е налице противоречие между частичната отмяна на РА от страна на горестоящия административен орган - ДД "ОДОП" и потвърдената част, предмет на съдебен контрол, тъй като РА в потвърдената част е с установени задължения за ЗОВ от страна на ЕТ "А. З. М." в качеството му на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 КСО, а не на самоосигуряващо се лице. Като осигурител на работещите на трудов договор в предприятието му лица, ЕТ е задължен да подава съответните декларации и да внася задължителните осигурителни вноски за тези лица. Нарушението на изискванията на чл. 5 КСО и на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за подаване от осигурителите за всяко осигурено лице данни за осигурителния доход, облагаем доход и за сумите за дължимите осигурителни вноски, както и констатираните данни при проверка в счетоводството на търговеца и съпоставка с подадените от него данни до НАП, са основания за определяне на основата за облагане по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ДОПК. Особеният ред за установяване на задължителни осигурителни вноски се прилага на основание чл. 124а ДОПК при установявяне на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 - т. 8 ДОПК. В разглеждания случай е установено обстоятелство по т. 1 на ал. 1, чл. 122 ДОПК - до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация.

На основание чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.

В случая събраните доказателства - проверка в счетоводна отчетност по Закона за счетоводството за изплатените възнаграждения на наетите на работа лица при съпоставка с нормативно предвиденото основание за определяне на задължителните осигурителни вноски за лицата, упражняващи тази категория труд за ревизираните периоди, в които не са подавани декларации обр. 1 и обр. 6 от осигурителя, са основания за определяне с РА по особен ред размера на дължимите осигурителни вноски.

Като неоснователно е прието и възражението, във връзка с постъпили плащания - преводи по сметката на НАП от задълженото лице за периода 1.01.2013 г. - 4.03.2014 г., което се твърди, че са за погасяване на тези задължения.

След като лицето не е декларирало задълженията си за ЗОВ в качеството си на осигурител на наети по трудов договор от него лица, така постъпилите плащания по сметката на НАП правилно е прието, че са за погасяване на други публични задължения, които са били висящи към периода. Издадените от НАП удостоверения за липса на задължения са съобразно декларираните задължения, но поради това, че за процесните задължения не са подавани декларации, същите са установени при ревизия по реда на чл. 122- чл. 124а ДОПК с процесния РА, при което задълженията ще се включат в последващите издавани удостоверения от НАП, след влизане на РА в сила, а в случай на надвнесени суми от страна на ревизирания субект, същият има право да заяви искане по реда на Г. шестнадесета, Раздел I "Прихващане и възстановяване" - чл. 128- чл. 132 ДОПК.

В хода на съдебното производство ревизираният субект не е оборил чрез насрещно доказване установените в хода на ревизията обстоятелства и не е проявил пълна процесуална активност за опровергаване констатациите в РА и в подкрепа на твърденията си, че е изпълнил задълженията си. Извадките от банкови преводи към НАП е следвало да бъдат анализирани от вещо лице със специални знания - счетоводител или икономист, който да ги съпостави с счетоводните записвания на ЕТ, както и с констатираните с ревизията задължения за ЗОВ, като тежестта за доказване на положителния факт за погасяване на задължения за ЗОВ е на жалбоподателя, в какъвто смисъл са дадените от съда указания с изрично разпореждане. При липса на заявено искане за допускане на ССчЕ от страна на жалбоподателя се налага извод за недоказване по надлежен процесуален ред на твърденията за погасяване на процесните задължения.

При така установените факти, постановеното решение на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция следва да бъде уважена в размер на 871 лв. от претендирания размер 1 161 лв., съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за осъществена защита от процесуален представител на ответната страна с представяне на писмена защита, без явяване пред касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение