Определение № 283 от 03.06.2024 г. на ВКС по н. д. № 469/2024 г.

Производството е по реда на чл. 351,ал.6 НПК. От приложените материали е видно, че е образувано по частна жалба на Н. В. Б., чрез адв.М.Н. от САК срещу Разпореждане №233/15.04.2024 год. постановено по ВНОХД №696/23 год. по описа на Софийски окръжен съд(СОС), с което се връща касационната жалба като нередовна поради неизпълнение на указанията за конкретизирането й в срок. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид наведените доводи и данните по делото намери за установено следното: С Присъда №1/29.01.2024 год., СОС, III Наказателен състав(НС) по ВНОХД №696/23 год. е отменил Присъда №21/12.06.23год. постановена по НОХД№265/22год. по описа на РС-Ботевград в частта за това, че е оправдан, като вместо това признава подс.Н. В. Б. за виновен за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 НК и на основание чл.54 НК го осъжда на 1 година „лишаване от свобода“ при „общ“ режим. Срещу присъдата е постъпила в срок касационна жалба от адв.Н., с която се моли за нейната отмяна като се сочи, че е нарушен законът и е налице съществено процесуално нарушение. Твърди се, че след изготвяне на мотивите по присъдата ще се допълни жалбата. Касационната жалба е постъпила в СОС на 19.02.2024 година. Със съобщение за изготвяне на мотиви изпратено до подсъдимия Б. и адв.Н., които лично са ги получили, респективно на 21 и 26.03.2024 година е дадено указание, че следва в 7-мо дневен срок „да депозират допълнителни съображения“. Следва да се има предвид, че съгласно нормата на чл.351, ал.5, т.1 НПК жалбата се връща, ако не отговаря на изискванията на ал.1 на чл.351 НПК, която гласи, че в касационната жалба се посочват в какво се състои касационното основание, данните, които го подкрепят и искането, което се прави. В случая, видно от съобщението за изготвяне на мотиви на л.16 и л.17 от настоящото дело, единственото, което се констатира и е дадено като указание „че следва да се депозират допълнителни съображения“. Последното не отговаря на изискванията визирани в чл.351, ал.5, т.1 НПК, където изрично е отбелязано какво следва съдът да конкретизира като касационно основание и данните, които го подкрепят, включително и искането, което се прави. Напълно бланкетният характер на връщането и то в рамките на съобщение за изготвяне на мотиви не може по никакъв начин да се приеме като изпълнение на законовите изисквания за връщане, които да са достатъчно мотивирани, за да бъдат ясни и изпълними от съответната страна в производството още повече, че съдът е следвало да даде съответните указания в атакувания съдебен акт, че в 7-мо дневен срок следва да се отстранят недостатъците на касационната жалба каквито са и изискванията на по-горе посочените норми в НПК. В допълнение, отбелязаното в атакуваното разпореждане - Решение №141/07.10.19г. по описа на ВКС по НД№636/19год. по описа на трето НО, е имплицитно ясно, но същото не касае процесния казус, който е свързан със задължението на въззивната инстанция за изпълнение на нормата на чл.351, ал.5, т.1 НПК, което не е сторил. С оглед на всичко изложено, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за продължаване на действията по администрирането на касационната жалба. Водим от изложените съображения и в съответствие с нормата на чл.351, ал.6 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение