Определение № 13545 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11386/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „Венн 31“ ООД, чрез адв. И. Симеонов против протоколно определение от 05.11.2024 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 9908/2023 г., с което е спряно производството по делото на основание чл. 229 ГПК до приемане на решение по тълкувателно дело № 2/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Частният жалбоподател оспорва определението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага съображения за липса на преюдициалност на тълкувателното дело по смисъла на чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК. Счита, че съгласно тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. по т. д. № 8/2013 г. на Общото събрание на съдиите от гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд (ОСГТК на ВКС) спирането на делото при образувано тълкувателно дело по обуславящ правен въпрос, е правомощие на Върховния административен съд. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждането на разноски. Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП не е изразил становище по частната жалба в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното: С обжалваното определение съдът е спрял съдебното производство по адм. дело № 9908/2023 г. на основание чл. 229 ГПК до издаване на решение по тълкувателно дело № 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховния административен съд, като е приел, че въпросът за нищожността на ревизионен акт, издаден от органи по приходите на ТД на НАП, различна от компетентната териториална дирекция по чл. 8 ДОПК, е преюдициален спрямо предмета на делото. Определението е неправилно постановено. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора. Има се предвид обусловеност, която се основава на връзката между субективните права и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения (арг. от тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГТК). Преценката за обусловеност между делата се извършва въз основа на данните за предмета на делото. В конкретния случай неправилно съдът е приел, че е налице преюдициална връзка между делата по смисъла на чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК. Предмет на обжалване по адм. дело № 9908/2023 г. по описа на Административен съд, София град е законосъобразността на ревизионен акт № Р-22221522006279-091-001/29.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с решение № 1264/31.08.2023 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП, с който на „Венн 31“ ООД, гр. София са установени задължения по ЗДДС общо в размер на 27 102.19 лева за данъчни периоди м.12.2021 г. и м.01.2022 г. и корпоративен данък по ЗКПО за 2021 г. в размер на 4 177.98 лева и лихви в размер на 452.10 лева. Тълкувателно дело № 2/2024 на ОСС от І и ІІ колегии на Върховния административен съд е образувано по въпрос за нищожността на ревизионен акт, издаден от органи по приходите от териториална дирекция (ТД) на НАП, различна от компетентната териториална дирекция по чл. 8 ДОПК при условията на чл.12, ал. 6 ДОПК и чл.10, ал. 9 ЗНАП във връзка с чл.112, ал. 2, т.1 ДОПК. Основателни са оплакванията в частната жалба, че при постановяване на обжалваното определение, съдът не е съобразил тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по т. дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което при образувано тълкувателно дело по обуславящ правен въпрос, производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, не и от първоинстанционния съд. С оглед на изложеното определението следва да се отмени и делото да се върне на Административен съд, София град за продължаване на съдопроизводствените действия. По искането за разноски в настоящото производство следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,