Определение № 75 от 03.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1822/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 10 492 от 05.12.2019 г. и молба вх. № 10575 от с. дата, подадена от адв. Кр. Я. - М. като пълномощник на Д. Т. Н. и Е. Т. Г. с искане за допълване на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК насрещната страна ”Българска банка за развитие” АД със седалище и адрес на управление в [населено място] е изразила ставновище, че молбата е неоснователна, тъй като не са налице доказателства, че договорът за правна помощ е представен в срок. Направено и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата по чл. 248 ГПК е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С определение № 543 от 29.11.2019 г. по гр.д. № 1822/2019 г. на ВКС, І г.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 4 от 03.01.2019 г. по в.гр.д. № 221/2018 г. на Софийски окръжен съд по подадената против него касационна жалба от „Българска банка за развитие” АД. В производството пред ВКС молителите в настоящото производство са имали качеството на ответници. Същите са подали отговор на касационната жалба, към който е приложен договор за правна защита и съдействие, видно от който за изготвянето му са уговорили и заплатили на адвокат Я.- М. възнаграждение в размер на 1 000 лв. В отговора на касационната жалба обаче няма направено искане за присъждане на тези разноски, поради което и такива не са били присъдени. По отговорността за разноски съдът не се произнася служебно, а само ако е бил сезиран, което може да бъде сторено най - късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. В този смисъл са разясненията, дадени в т.11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Производството по чл. 248 ГПК е способ за допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските, когато искането за тяхното присъждане е било заявено своевременно, но съдът е пропуснал да се произнесе по него. По този ред страната не може да поправи собствения си пропуск да поиска своевременно присъждане на разноски. По тези съображения молбата на Д. Т. Н. и Е. Т. Г. за допълване на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът .