Определение № 187 от 08.04.2024 г. на ВКС по н. д. № 331/2024 г.

Производството е по чл. 44 от НПК и е образувано по спор за подсъдност между Районен съд Казанлък и Районен съд Стара Загора по НЧХД № 900/2024 год. по описа на Старозагорския районен съд. Върховният касационен съд, като се запозна с материалите по делото, намери следното: По тъжба от М. К. К., подадена срещу М. П. Г., в Районен съд Казанлък е било образувано НЧХД № 200/2024 год. за престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. първо вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ вр. чл. 147, ал. 1 от НК и по чл.148, ал.1, т. 1 и т. 2, предл. второ от НК - за нанесени публично клевета и обида, разпространени чрез публикуването им в профила на Г. в социалната мрежа /социална мрежа/. Първоначално съдията - докладчик от РС Казанлък преценил, че делото е подсъдно именно на съда, пред който е образувано и насрочил същото за разглеждане в открито съдебно заседание за 29.02.2024 г, което с оглед нередовното призоваване на подсъдимата било отложено за 28.03.2024 г. Тази позиция е била преосмислена, като в закрито заседание, с Определение № 185/15.03.2024 г. съдията - докладчик отменил разпореждането си за даване ход на подадената частна тъжба и прекратил производството по делото. Позовал се на диспозитива на дадената в тъжбата квалификация на двете престъпления, в които за място на същите е посочен [населено място] и изпратил делото по подсъдност на РС Стара Загора. От своя страна докладчикът по образуваното в същия съд НЧХД № 900/2024 г., намерил, че делото е подсъдно именно на РС Казанлък и прекратил производството, повдигайки спор за подсъдност пред ВКС. Мотивирал становището си с доводи, свързани със специфичния начин на разгласяване на клеветата - чрез /социална мрежа/ и приложеният в случая критерий - мястото, където засегнатото лице обичайно живее и работи. Позовал се и на счетената за относима хипотеза, определяща за компетентен съда, пред който е подадена тъжбата, в случаите, когато точното място на извършване на престъплението не може да бъде определено. Независимо, че съдията докладчик от РС Стара Загора е ограничил съображенията си само до едното от двете престъпления, предмет на подадената частна тъжба - това по чл. 148, ал.2, във вр с ал.1, т. 1 и т. 2, вр. с чл.147, ал.1 от НК, доколкото в същата обстоятелствено са изложени данни и за престъпление обида, в принципно отношение съображенията му са верни. Съгласно чл. 42, ал. 1 от НПК съдът се произнася по въпроса за подсъдността като изхожда от обстоятелствената част на обвинението и съобразно водещия за определяне на компетентния съд критерий, посочен в чл.36 от НПК, а именно местоизвършването на престъплението. С тъжбата, послужила като основание за образуване на наказателното производство, са инкриминирани обида и клевета, осъществени публично и както е посочено в обстоятелствената част, разпространени чрез публикация във /социална мрежа/. Определящо за подсъдността, когато е повдигнато обвинение за повече от едно престъпление е и тежестта на престъпленията, доколкото подсъдността за най-тежкото престъпление формира и общата подсъдност (чл.38 НПК). В случая, по - тежкото престъпление е клеветата, която представлява довеждане на клеветническите твърдения до знанието на друго лице, като престъплението е довършено с факта на разгласяването. Съгласно посоченото в обстоятелствената част на тъжбата клеветата е разгласена чрез публикация в профила на Г. в социалната мрежа /социална мрежа/ и практически е станала достояние на неограничен кръг лица. В този случай, както практиката на ВКС е утвърдила, критерият за определяне на местната подсъдност е свързан с центъра на интереси на засегнатото лице – мястото, където тъжителката живее и работи, а именно [населено място], попадащ в района на РС Казанлък и където първоначално делото е образувано. Формалният подход на съдията докладчик от РС Казанлък да се позове на посочената в тъжбата квалификация и предложения диспозитив, не отчита обстоятелството, че съдът не е обвързан от правната квалификация на тъжителя, който по аргумент от чл.81 от НПК дори няма задължение да я дава. Така мотивиран и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,