Решение № 990 от 24.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 47/2009 г.

Решение № 990 от 24.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 47/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е отхвърлен иска на М. К. К. за признаване право за възстановяване на нива от 25,150 дка в м. "С", землището на гр. С., бивша собственост на наследодателя й Г. К. И. Ищцата е подала касационна жалба срещу решението с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в действителния им смисъл и значение. С определение № 755 от 22.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с констатацията, че е налице противоречие с практиката на Върховния касационен съд по т. 19 от ТР № 1/2001 г. и по приложението на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Претендира се възстановяване на имот, бивша собственост на Г. К. И., съгласно констативен нотариален акт № 38 от 15.02.1969 г., издаден на основание замяна. За да отхвърли иска първоинстанционният съд е изложил съображения, че нотариалният акт не се ползва с доказателствена сила, тъй като е издаден през 1969 г., докато стопанството в гр. С. е образувано през 1958 - 59 г. и няма данни към този момент процедурата по замяната да е била приключила. Със същите мотиви искът е отхвърлен и от въззивния съд. С оглед на горните данни следва да се приеме на първо място, че решението на въззивния съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и практиката на Върховния касационен съд, изразена в ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно разясненията, дадени в т. 19 от ТР № 1/2001 г. въззивният съд е инстанция по съществото на спора и затова трябва да направи собствени фактически и правни констатации по делото, и само ако те съвпадат с изводите на районния съд, да остави в сила неговото решение. Това задължение произтича от характера на въззивното производство, което не е контролно-отменително, а производство за решаване на правния спор. Новата разпоредба на чл. 272 ГПК също не освобождава въззивния съд от задължението да изложи мотиви към решението, в които да даде отговор и на направените пред него оплаквания. В нарушение на тези изисквания въззивният съд е изложил мотиви, които приповтарят тези на районния съд, без да направи собствен анализ на доказателствата по делото. Не е обсъден и довода в жалбата, че представеният нотариален акт е констативен и удостоверява наличието на вече възникнали права, поради което само от факта на съставянето му през 1969 г. не може да се прави извод, че правото не е съществувало към по-ранния момент на образуване на ТКЗС. На второ място следва да се посочи, че решението е постановено, без да се изяснят всички обстоятелства във връзка с правното основание, на което се позовава ищцата относно собствеността на своя наследодател. Представеният нотариален акт за собственост не е обсъден задълбочено и с оглед на всичката информация, която предоставя. В нотариалния акт е записано, че се издава на основание У. № 87 от 16.12.1943 г. - публ. в ДВ, бр. 295/43 г. От справката с текста на указа се установява, че се касае за замяна, извършена на основание чл. 104 от Закона за народното просвещение, при която Г. К. предоставя свои ниви в с. П. и дворни места в града, срещу което получава 38,5 дка от училищните земи в местността "С", описани като училищни ниви - парцели № 4* и 33 от общия план на училищните земи. Толкова е и общото количество на земята, описана в нотариалния акт за замяна, въпреки разликата в номерацията на някои от имотите. Като се има предвид, че указът, с който се постановява замяната, е от 1943 г., изводът, че тя не е приключила до 1969 г., когато е съставен нотариалния акт, е необоснован и направен при непроверени обстоятелства относно регулационния статут на имотите, редът за провеждане на замяната, идентичността на имотите, описани в указа и тези по нотариалния акт, като въззивният съд би могъл по свой почин да назначи по тези въпроси и техническа експертиза, съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК. Решението е постановено и без да се издири приложимият материален закон, въз основа на който да се определи придобивното основание и да се направят изводи дали то е осъществено. По тези съображения следва да се приеме, че решението на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане с оглед изясняване на обстоятелствата във връзка със замяната, статута на имотите и тяхната идентичност, съгласно приложимия материален закон. Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение