Определение № 328 от 31.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 842/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по подадена от „Давит Ек“ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, молба за изменение в частта за разноските на постановеното по делото определение № 2809 от 29.10.2024 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 4 от 04.01.2024 г., постановено от Апелативен съд – София по в. т. д. № 530/2023 г., като на дружеството се присъдят такива, сторени за платено адвокатско възнаграждение за организиране на защитата му в селективната фаза на касационното обжалване. Молителят твърди, че искането за присъждане на тези разноски е било своевременно заявено още с отговора на касационната жалба, а преди датата на закритото съдебно заседание с молба от 10.10.2024 г. е представил списък по чл. 80 ГПК, фактура и доказателство за плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 4 285.80 лв. с ДДС, но въпреки това с определението, чието изменение в частта за разноските се иска с настоящата молба, касаторът не бил осъден да му заплати така направените разноски поради неправилния извод на съдебния състав, че на ответника по касация не се дължат разноски с оглед липсата на установени такива. Насрещната страна по молбата – „Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности““ – МВР, по реда и в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е и основателна по следните съображения: Т. д. № 842/2024 г. по описа на ВКС е образувано по касационна жалба от страна на пълномощника на „Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности““ – МВР срещу решение № 4 от 04.01.2024 г., постановено от Апелативен съд – София по в. т. д. № 530/2023 г., с което след отмяна на първоинстанционното решение № 609 от 09.05.2023 г. по т. д. № 1269/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 -ти състав, са отхвърлени, като неоснователни и недоказани, предявените от „Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности““ – МВР cpeщу „Давит Ек“ ЕООД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът „Давит Ек“ ЕООД дължи на ищеца по договор № 5785опд – 78 от 16.09.2020 г. сумата 51 400 лв. – неустойка за забава по възложен ремонт на автомобил с peг. [рег.номер на МПС], ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред Софийски районен съд – 03.02.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 613.94 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата от 51 400 лв. за периода 22.12.2021 г. до 02.02.2022 г., за които суми в производството по ч. гр. д. № 5497/2022 г. по описа на Софийски районен съд е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 27.03.2022 г. С постановеното по настоящото дело в производство по чл. 288 ГПК определение № 2809 от 29.10.2024 г. въззивното решение не е допуснато до касационен контрол, а на ответника по касация не са присъдени разноски поради направен извод, че такива по делото не се установяват. При повторния преглед на делото настоящият състав констатира, че твърденията на молителя са основателни. С отговора на касационната жалба ответникът „Давит Ек“ ЕООД е заявил искане за присъждане на разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в производството по чл. 288 ГПК. За доказване плащането на уговореното адвокатско възнаграждение с нарочна молба, депозирана във ВКС на 10.10.2024 г. – преди датата на провеждане на закритото съдебно заседание на 17.10.2024 г., са представени фактура № 3893/13.08.2024 г. с получател „Давит Ек“ ЕООД, сума за плащане в размер на 4 285.80 лв. с ДДС по съответно посочена банкова сметка и основание „адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба на „Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности““ – МВР срещу решение № 4/04.01.2024 г., постановено по в. т. д. № 530/2024 г. на Апелативен съд – София“, както и банково извлечение, видно от което на 26.09.2024 г. по посочената в издадената фактура банкова сметка е постъпило плащане в размер на 4 285.80 лв. с основание за плащане горепосочената фактура. Като съобрази, че с определението по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, при който изход на спора право на разноски има ответникът по касация, и предвид представените по делото доказателства за реалното заплащане на претендираните разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, и при липсата на възражения от насрещната страна по молбата по чл. 248 ГПК относно дължимостта и размера им, настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК за присъждане изцяло на претендираната сума за платено адвокатско възнаграждение. Поради това, постановеното по настоящото дело определение по чл. 288 ГПК следва да се измени на основание чл. 248 ГПК в частта му относно разноските, като се постанови осъждане на „Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности““ – МВР да заплати на „Давит Ек“ ЕООД разноски в размер на 4 285.80 лв. с ДДС за касационното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение