Определение № 875 от 05.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 215/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Община Сопот, против определение № 10861 от 10.12.2024 г., постановено по адм. дело № 2531/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлено искането на Община Сопот за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Решение № 03-РД/5003 от 17.09.2024 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за налагане на финансова корекция на общината в размер на 2 598,68 лева от размера на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ. В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответната страна - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез юрк. М. Гочева, изразява мотивирано становище за неоснователност на частната жалба. Отправя искане към съда да потвърди оспореното определение, като правилно и обосновано. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Община-Сопот, представлявана от С. С. - кмет, срещу Решение за налагане на финансова корекция № 03-РД/5003 от 17.09.2024 год. на изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ), с което на жалбоподателя е наложена финансова корекция в размер на 2 598,68 лева от размера на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ. С молба е направено искане за спиране изпълнението на предварителното изпълнение на Решението за определяне на финансова корекция, поради това, че предварителното му изпълнение би предизвикало на общината значителна и труднопоправима вреда. С оспореното пред настоящата инстанция определение е отхвърлено искането за спиране като неоснователно. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че не са налице условията за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалвано решение за налагане на финансова корекция на жалбоподателя. Според решаващият съд неоснователни са основните съображения в искането за спиране на предварителното изпълнение, а именно, че решението ще причини значителна и трудно поправима вреда. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 и ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, финансовата корекция се определя по основание и размер, с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, което подлежи на оспорване по реда на АПК, при което са приложими разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 и ал. 5 и 6 от ЗУСЕФСУ. В чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕФСУ е разписано, че оспорването на индивидуалните административни актове и административните договори не спира изпълнението им, предвид което и жалбата срещу атакуваното решение по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ няма суспензивен ефект. При липсата в ЗУСЕФСУ на специална уредба относно спирането на допуснато по този закон предварително изпълнение, приложение намират правилата, разписани в чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК, според които съдът може да спре предварителното изпълнение при наличието на две кумулативно дадени предпоставки - ако то би причинило на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, но само поради нови обстоятелства, осъществили се след издаване на акта. Правилно и обосновано първоинстанционният съд приема, че в случая не може да се твърди настъпването на значителна или непоправима вреда от предварителното изпълнение, най-вече с оглед незначителния размер на наложената финансова корекция – по-малко от 3 минимални работни заплати за 2024 г. Тази финансова вреда не попада в категорията на трудно поправимите вреди и именно тази сума не би могла да затрудни функционирането на общината и изпълнението на задълженията й по осигуряване на обществена безопасност, обществено здраве, социални услуги и други по сключени вече договори, които са залегнали в разходната част на общинския бюджет. Представените от общината доказателства също не налагат извод, че е възможно да й бъдат причинени значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на акта, още по-малко такива, които по същност, степен и резултат, да са противопоставими на презумирания от законодателя чрез въвеждането на чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ, обществен интерес. Следва да се отбележи и това, че по същността си финансовата корекция представлява пълна или частична отмяна на финансова подкрепа, вече предоставена със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, поради което и събирането на определената с индивидуалния административен акт парична сума само по себе си не може да бъде определено като причина за настъпване на значителна вреда. В този смисъл, значителна вреда би могла да възникне, но едва като вторична последица от налагане на финансовата корекция, като тя винаги следва да бъде обективна, числово измерима и установена с представени от оспорващия доказателства. В случая такива не са на лице, тъй като представените пред първата инстанция документи не сочат на обстоятелства, налагащи извод, че предварителното изпълнение на акта, включително чрез принудително събиране именно на дължимата по него сума в размер на 2 598,68 лева, може да причини на общината значителна вреда. Що се отнася до цитираната в частната жалба съдебна практика, съдът намира за необходимо да подчертае, че преценката досежно наличието или липсата на предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение се прави конкретно, съобразно всеки отделен случай. В случая посочени съдебни актове не кореспондират с фактическа обстановка по настоящия казус. С оглед така установеното, не са установени материалноправните предпоставки по чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК, предпоставящи спирането на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесния административен акт, поради което оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,