Определение № 789 от 12.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1475/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Юробанк България“ АД срещу определение №1795 от 14.07.2023г. по гр.д.№3896/2021г. на Софийски апелативен съд, ГК, 14 състав, в частта, с която е оставена без уважение подадената от банката молба по чл.250 от ГПК за допълване на постановеното по същото дело определение №1428 от 30.05.2023г. по чл.248 от ГПК. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на атакувания акт, като се претендира неговата отмяна. Жалбоподателят счита за неправилен извода на въззивния съд, че с определението си от 30.05.2023г. се e произнесъл в цялост по искането за допълване на решение №412/31.03.2023г. по гр.д.№3896/2021г. на Софийски апелативен съд, ГК, 14 състав, в частта за разноските, направено с молба от 04.05.2023г. Поддържа, че въззивният съд не е анализирал всички обстоятелства по делото и не е съобразил, че с молбата по чл.248 от ГПК банката е поискала съдът да се произнесе с изричен диспозитив относно дължимите разноски, сторени в заповедното, първоинстанционното, въззивното, касационното и повторното разглеждане на делото от въззивния съд. Ответникът по жалбата Л. И. Г. поддържа, че същата е просрочена и като такава се явява недопустима. Счита, че въззивният съд е следвало да остави без разглеждане като недопустима подадената молба за допълване от 22.06.2023г., тъй като редът за допълване по чл.250 от ГПК е неприложим към определенията по чл.248 от ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С решение №412 от 31.03.2023г. по гр.д.№3896/2021г. Софийски апелативен съд, ГК, 14 състав е: отменил решение №7861/20.11.2019г., постановено по гр.д. №8214/2018г. на СГС, I-2 ГО, в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 415 от ГПК, предявен от „Юробанк България” АД срещу Л. И. Г. за признаване за установено, че Л. И. Г. дължи главница по договор за потребителски кредит от 12.09.2008 г. за периода 10.07.2012г. - 01.11.2017г. над 3 190,14 евро до 43 501,13 евро, като вместо това е признал за установено на основание чл.422 вр.415 от ГПК, че Л. И. Г. дължи на „Юробанк България” АД допълнително сумата над 3 190,14 евро до сумата 43 501, 13 евро, съставляваща 40 310,99 евро, която се равнява на 78 841,44 лв. или 64 698,38 франка, и представляваща главница (просрочена и предсрочно изискуема) за периода 10.07.2012г. - 01.11.2017г. по договор за потребителски кредит от 12.09.2008г. ведно със законната лихва от 03.11.2017г. до окончателното изплащане. Със същото решение въззивният съд е потвърдил решението в останалата му обжалвана част, с която искът е отхвърлен за разликата над 43 501, 13 евро до 67 167,92 евро. Със същото решение Л. И. Г. е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД на основание чл.78 от ГПК разноски в размер на сумата 2 177,19 лв. С молба от 02.05.2023г. Л. Г. е поискал да бъде допълнено решението в частта за присъдените разноски, като въззивният съд му присъди разноски съразмерно на отхвърлената с решението част, съобразно приложения от него списък на разноските. С молба от 04.05.2023г. „ Юробанк България“ АД също е поискало да бъде изменено решението в частта за присъдените разноски, като въззивният съд се произнесе с изричен диспозитив относно дължимите разноски, сторени в рамките на заповедното, първоинстанционното, въззивното, касационното производство и повторното разглеждане на делото от въззивния съд. С определение №1428 от 30.05.2023г. съдът е приел, че молбите са основателни и решението следва да се допълни, като на банката се присъди сумата от 461,52 лева разноски във въззивното производство и 3097,67 лева в заповедното, а на Л. Г. се присъди сумата от 2392,66 лева разноски пред ВКС. Воден от тези съображения съставът на САС е допълнил на основание чл.248 от ГПК решение №412 от 31.03.2023г. по гр.д.№3896/2021г. на Софийски апелативен съд, като е осъдил Л. И. Г. да заплати на „Юробанк България“ АД разноски в размер на 461,52 лева и 3097,67 лева, а „Юробанк България“ АД да заплати на Л. Г. разноски в размер на 2392,66 лева. С молба от 22.06.2023г. Юробанк България“ АД е поискало да бъде допълнено определение №1428 от 30.05.2023г., като с изричен диспозитив съдът се произнесе по дължимите на банката разноски, сторени в първоинстанционното производство пред СГС. При евентуалност молителят е поискал, ако съдът прецени, че не е налице основание за допълване на определението от 30.05.2023г., същото да бъде изменено на основание чл.248 от ГПК. С обжалваното в настоящото производство определение №1795 от 14.07.2023г. по същото дело, молбата от 22.06.2023г. по чл.250 от ГПК е оставена без уважение, като е съдът е приел, че се е произнесъл в цялост по искането, формулирано в молбата от 04.05.2023г. Приел е, че в останалата част молбата съставлява оплакване срещу постановения по реда на чл.248 от ГПК акт и следва да се разгледа като частна жалба, като е дал указания на молителя за внасяне на държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лева. Съгласно разпоредбата на чл.250, ал.1 от ГПК страната може да иска допълване на решението, респ. определението, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане. На допълване подлежи само диспозитивът, в който е обективирана волята на съда, но не и аргументацията на решаващия състав, изложена в мотивите на съдебния акт. С оглед на това в производството по чл.250 от ГПК не може да се иска пререшаване на спора по същество, независимо дали изводът на съда е правилен или не, нито да се поставят нови искания. В случая, с определението, чието допълване се иска, съставът на САС се е произнесъл по предмета и на двете подадени молби за изменение на решение №412 от 31.03.2023г. в частта за разноските, като е изменил същото, присъждайки допълнително на банката разноски в размер на 461,52 лева и 3097,67 лева, а на Л. Г. сумата от 2392,66 лева. С оглед на изложеното постановеното от САС определение по чл.248 от ГПК не представлява непълен съдебен акт. С въведените в молбата за допълването му оплаквания молителят фактически цели пререшаване на поставения от него въпрос, чрез изменение на присъдения размер на разноските. Дори и да са основателни доводите за пропуск при определяне на общия размер на разноските, дължащ се на това, че не е включен размерът на разноските за първоинстанционното производство, в този случай би била неправилност на определението, дължаща се на неправилно сумиране на направените по делото разноски, а не непълнота на неговия диспозитив. Предвид изложеното обжалваното определение на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено в частта, с която е оставена без уважение подадената от банката молба по чл.250 от ГПК за допълване на определение №1428 от 30.05.2023г. по гр.д.№3896/2021г. на Софийски апелативен съд, ГК, 14 състав. Видно от представено платежно нареждане от 26.07.2023г. държавната такса в размер на 15 лева по сметка на ВКС е внесена по жалба срещу определение №1428/30.05.2023г. Таксата е внесена в изпълнение на указанията на САС, който е приел, че молбата от 22.06.2023г. инкорпорира и частна жалба срещу определение №1428/30.05.2023г. По делото не е внесена държавна такса за частната жалба срещу определение №1795 от 14.07.2023г. по гр.д.№3896/2021г. на Софийски апелативен съд, ГК, 14 състав, в частта, която е предмет на настоящото производство. Поради това жалбоподателят „Юробанк България“ АД следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд