Определение № 442 от 20.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1188/2009 г.

Производството е за поправка на очевидна фактическа грешка – 247 ГПК. П. Н. С. е подала повторна молба вх. № 7079 от 1.08.2011 г., с която заявява, че не е доволна от определение № 208 от 1.07.2011 г. постановено по гр.д. № 1188 от 2009 г., тъй като не е отстранена допуснатата очевидна фактическа грешка в решение № 578 от 8.09.2010 г. постановено по същото гражданско дело, която се изразява в противоречие между диспозитив и мотиви защото в диспозитива наред с Л. Б. Д. – действащ като [фирма] е вписана и неговата съпруга М. И. Д.. С. счита, че е от съществено значение при постановеният осъдителен диспозитив спрямо нея и съпруга й М. Д. С. единственият правоимащ субект да бъде едноличният търговец. Подържа и искане за тълкуване на решението при условията на алтернативност защото намира, че ако не бъде заличена М. Д. от диспозитива на решението то същото ще бъде неясно. Ответниците М. И. Д. и Л. Б. Д. са депозирали становище, в което изразяват несъгласие с молбата и смятат, че не се касае до искане за поправка на очевидна фактическа грешка, а до претенция за подмяна диспозитива на решението. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение като се съобрази с данните по делото и становищата на страните намира, че молбата за неоснователна. Въпроса, който се поставя в случая е налице ли е очевидна фактическа грешка в осъдителният диспозитив на решението след като в него е вписано и името на М. Д.. Настоящият състав намира, че е налице очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 578 от 8.09.2010 г. постановено по гр.д. № 1188 от 2009 г. на ВКС, Първо гражданско отделение като неправилно и в противоречие с извода, направен в мотивите за собственост върху пететажната сграда само от Едноличният търговец е вписано и името на неговата съпруга М. Д.. От данните по делото е видно, че в върху имота е била изградена пететажна жилищна сграда със самостоятелно съществуващи апартаменти. Към 21 октомври 1997 г. /датата на която е сключен н.а. № ....., т...., н.д. № .... от ..... г. сградата е реализирана. На същата дата е бил сключен договор с Д. Д. М. с н.а. № ....., т...., н.д. №...... от ..... г., т.е. преди продажбата на мястото за продажба на апартамент от сградата. Следователно налице е била етажна собственост. “Съгласно чл.38, ал.1 и чл.40, ал.1 ЗС, земята при етажна собственост е обща част - дяловете на отделните собственици върху нея зависят от стойността на притежаваните от тях етажи или части от етажи, а могат да настъпят и промени в размера на тези дялове при промяна на сградата поради надстрояване. Следователно, налага се изводът, че при тези случаи в застроения имот постройката има главно значение, а теренът - несамостоятелно, обслужващо. Той не може да се отдели от сградата като обособен, самостоятелен имот, независим от сградата върху него. В този смисъл имотът, съществувал преди застрояването, вече реално не е същия. “ Тълкувателно решение № 1 от 17.V.1995 г., ОСГК на ВКС”. В този смисъл Едноличният търговец е запазил собствеността върху сградата и това са разсъжденията в мотивите към съдебното решение. В случая не се отнася до поправка на правна грешка и от там до промяна на съдебният резултат, тъй като извода, че молителката и нейният съпруг не са придобили собствеността върху апартамента не се променя. не се променя и извода ,че Едноличният търговец е негов собственик. Извършено е неправилно вписване в диспозитива на М. Д. и тази очевидна фактическа грешка следва да бъде отстранена. Постановеният съдебен акт е ясен. Всъщност в повторната молба липсват доводи за неяснота на решението, които биха били единствено релевантни за тълкуване на решението, което води до извод за неоснователност на алтернативно заявеното искане по чл.251 ГПК. Въведените аргументи в тази насока не сочат на неясност на решението, водеща до невъзможност да бъде изпълнено. Върховния касационен съд, Първо отделение