Определение № 205 от 14.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4369/2016 г.

Производството е по чл.282, ал.2 от ГПК. Образувано е по молба с вх.№9487/30.09.2016г. на [фирма], чрез пълномощника му юрисконсулт М. Б., за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение №1151/24.08.2016г. на Окръжен съд-Пловдив, постановено по в.гр.д.№1812/2016г. по описа на същия съд, с което е потвърдено решение №1673 от 18.05.2016г., постановено по гр.д.№297/2016г. по описа на Районен съд-Пловдив, в частта му, с която се осъжда [фирма] да заплати на Х. П. К. от [населено място], сумата от 1234.20 лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Върховният касационен съд, състав на второ отделение, гражданска колегия,констатира,че се иска спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно решение,в горепосочената му част, срещу което е постъпила касационна жалба вх.№27513 от 21.09.2016г. Съобразно разпоредбата на чл. 282, ал. 2 ГПК изпълнението на осъдителните решения на въззивния съд се спира след внасяне на надлежно обезпечение. С настоящата молба, е приложена вносна бележка за внесена от молителя сума от 1234.20лв. /хиляда двеста тридесет и четири лева и 20 ст./ по сметката на ВКС,а от справката от 13.10.2016г. от счетоводството на ВКС във връзка с депозираната сума, предмет на молбата,е видно,че към настоящия момент същата е в наличност по сметка на ВКС за обезпеченията. Ето защо, изпълнени са изискванията на чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК- предоставено надлежно обезпечение, поради което следва да се спре изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение,в горепосочената му част. По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на ІІ г.о.,