Определение № 205 от 16.04.2026 г. на ВКС по н. д. № 329/2026 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност за разглеждане на НОХД № 20264520200220 по описа на Районен съд – Русе за 2026 г. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира, че са налице условията по чл. 43, т. 3 НПК за промяна на местната подсъдност по следните съображения: Производството по НОХД № 20264520200220 /2026 г. е образувано в Районен съд – Русе по обвинителен акт на прокурор от РП- Русе против подсъдимия С. Н. С. с обвинение за множество престъпления - грабеж по чл.198, ал.1 от НК и продължавано хулиганство по чл.325, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. С разпореждане № 768/03.04.2026г. на съдия при РС - Русе производството по делото е било прекратено и същото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа, тъй като всички съдии по щат в този съд, освен командированите в други съдилища, са се отвели (с отделни определения или разпореждания) от разглеждане на делото на основание чл.29, ал.2 от НПК. Като мотив съдиите са посочили обстоятелството, че подсъдимият С. многократно, включително по водени от и срещу него граждански и наказателни дела в същия съд е изразявал съмнение в тяхната безпристрастност. Настоящият касационен състав не намира основателни причини за уважените отводи, тъй като декларативните твърдения за пристрастност на съдиите от страна по делото, в това число от подсъдимия или неговия защитник, дори когато отводите се претендират поради несъгласие с установените от съдебните състави фактически и/или правни изводи по отделни дела с участие на същия подсъдим, не обуславят основание за отвод по чл.29, ал.2 от НПК, както са приели съдиите в РС- Русе. Особено като се има предвид, че неоснователното приложение на чл.29, ал.2 от НПК злепоставя принципа за случайното разпределение на делата по чл.9 от ЗСВ и позволява страната да си избира сама не само съдебен състав, но и разглеждане на делото от друг съд. Доколкото обаче отводите и самоотводите на съдиите не подлежат на съдебен контрол, съответно са направени с неотменими съдебни актове, а от мотивите в прекратителното разпореждане се установява, че съдът, на който делото е подсъдно по правилата на родовата и местната подсъдност, не може да се формира състав за разглеждане на делото, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност. Необходимо е определянето на друг, еднакъв по степен съд, като това следва да бъде Районен съд - Бяла, който е единственият друг районен съд в района на Окръжен съд – Русе и е в териториална близост до гр. Русе. Следователно участието на страните в съдебното производство няма да произведе особени затруднения предвид добрите транспортни връзки между двете населени места. По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение