Определение № 1179 от 14.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3759/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг живот и здраве“ АД против решение № 534 от 25.4.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело №2383 по описа за 2022 г. на Пловдивския окръжен съд, VII състав, с което е потвърдено решение № 260353 от 8.6.2022 г. по гр. д. №6295 по описа за 2021 г. на Пловдивския районен съд, XII граждански състав. С първоинстанционното решение застрахователното дружество е осъдено да заплати на М. Д. 11 455 лв. обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, станало на 12.02.2021 г.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон -основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 по следните въпроси:

1. Как слдва да се прилага принципът за справедливостта, въведен в чл.52 от ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя и длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа за справедливост и да ги съпостави реално с доказателствата по делото? Следва ли съдът да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС №4/1968 г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани относими и релевирани доказателства по делото, доводите и възраженията на жалбоподателя, касаещи възражението му за съпричиняване на вредите от пострадалия и неизпълнението на това задължение води ли до нарушение на чл.236, ал.2 във връзка с ал.2 и чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК?

3. Релевантни ли са за критериите по чл.52 от ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение на размера на обезщетението?

М. Д. счита, че няма предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

М. Д. е описал в исковата си молба как на 27.10.2019 г. е пострадал от пътнотранспортно произшествие в [населено място] на кръстовището на [улица]и [улица]. Водачът на лек автомобил с рег. [рег.номер на МПС] Г. П. Н. не е спряла на пътен знак „Стоп“, той на свой ред не е могъл да спре своя мотоциклет и се е блъснал в задната дясна част на автомобила. В резултат от удара той изхвърчал напред и паднал на земята, а тялото му се претърколило няколко пъти. Получил много и сериозни травматични увреждания, изразяващи се в хематом над дясното око, който не е изчезнал и до момента, изкълчване на китката на лявата ръка, контузия, охлузване и болки в областта на лактите, контузии в двете колена, контузия в дясното рамо, изтръпване на ръка, сътресение на мозъка и замайване. След инцидента започнал да се концентрира трудно, отказва да шофира, ограничил е социалните си контакти и е променил активния си начин на живот. Понеже виновният водач е бил застрахован срещу своята гражданска отговорност в „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг живот и здраве“ АД, той е предявил частичен иск срещу застрахователното дружество за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., увеличен на 11455 лв., с пълен размер от 45 000 лв.

В отговора на исковата молба ответното дружество е признало само наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лекия автомобил, оспорило е всички други факти, включително механизма на произшествието, като е повдигнало и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

За посочените в исковата молба последици от произшествието е свидетелствала Л. Г., с която ищецът живее на семейни начала. Свидетелката е заявила, че хематомът над дясното око е останал и към настоящия момент, ищецът е претърпял много силни болки от контузиите на ребрата в продължение на три месеца, на врата-в продължение на един месец. Променил се начинът му на живот, влошило се психичното му състояние. Преди произшествието бил активен спортист, а след това престанал да спортува, да шофира, станал сприхав, изнервен, имал проблеми със съня, получил нервен тик и ограничил социалните си контакти. Наложило се да посети психиатър, който поставил диагноза и му изписал лекарства.

Въз основа на двустранния констативен протокол и заключението на автотехническата експертиза съдът е приел, че произшествието е настъпило по вина на водача на лекия автомобил и на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховане ищецът има право да иска обезщетение от ответното дружество, което е застраховало водача срещу неговата гражданска отговорност. Относно наличието на неимуществените вреди е кредитирал показанията на свидетелката, като при определяне размера на обезщетението най-голяма тежест е придал на видимия постоянен хематом и съпътстващите такова образувание вреди-неудобство, срам, притеснение и липса на самочувствие. С изключение на този хематом, съдът е счел, че ищецът не е претърпял тежки или нелечими соматични травми, а получените увреждания са отшумели за около две седмици. Затова е преценил, че подходящото обезщетение е 15 000 лв., поради което е уважил частичния иск до пълната предявена сума от 11 455 лв.

Според приетата пред Пловдивския окръжен съд първоначална съдебномедицинска експертиза хематомът не може да е причинен от пътнотранспортното произшествие, защото пострадалият е бил с цяла каска и получаването на такъв хематом като локализация би довело задължително до хематоми на горния и долен десни клепачи. Според вещото лице не се касае за хематом, а за туморна формация. Повторната съдебно медицинска експертиза е потвърдила, че се касае за туморна формация, чиито произход може да се определи само посредством хистологично изследване, каквото не е проведено. В публичното заседание на 11.4.2023 г. вещото лице е посочило, че е възможно това образувание да е възникнало от произшествието при падане с каска и не винаги при такава травма се стича кръв по горния клепач.

Пловдивският окръжен съд е приел, че е налице причинна връзка между произшествието и измененията на челото над дясната вежда на ищеца, каквото и да е естеството на формацията. От показанията на свидетелката Г. безспорно се установява, че това изменение е възникнало именно в резултат на посочения инцидент, като в тази част показанията кореспондират с разясненията на вещото лице, дадени при приемане на повторното заключение, както и с тези на вещото лице от първата инстанция. Затова съдът не е кредитирал първоначалното медицинско заключение, дадено пред въззивната инстанция. Счел е за неоснователни възраженията на ответното дружество за съпричиняване на вредите от страна на ищеца поради неглижиране на собственото му здраве, тъй като той не бил извършил лечение на травмата на челото му. Действия по евентуално премахване на формацията на челото биха могли да доведат до поемане на допълнителен риск за здравето и при това положение не може да се приеме, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредите. Въззивният съд е преценил, че размерът на обезщетението е правилно определен от Пловдивския районен съд, тъй като ищецът е претърпял значителни психически страдания, свързани със стрес, страх от ползване на мотор, неувереност при шофиране на автомобил, безсъние, нежелание за общуване с близките и приятелите, които са наложили той да потърси медицинска помощ. В резултат от инцидента ищецът е получил и тик, под формата на потвърдително кимане при разговор с други хора, който смущава нормалната му комуникация. Освен това е взел предвид и получената от произшествието формация на челото. Ето защо е потвърдил първоинстанционното решение за присъждане на 11 450 лв. обезщетение за неимуществени вреди.

Касаторът счита, че така постановеното въззивно решение е очевидно неправилно поради неточното и необосновано установяване на причинно-следствената връзка между произшествието и образуванието на челото на пострадалия. Такава необоснованост на решението не може да се установи от неговото съдържание, поради което не попада в категорията на квалифицираните пороци, водещи до очевидна неправилност. Касае се за недостатък на решението по смисъла на чл.281, т.3 от ГПК, който може да се обсъжда само ако се допусне касационно обжалване, но не и в производството по чл.288 от ГПК.

Разрешението на Пловдивския окръжен съд по първия въпрос не противоречи на указанията, съдържащи се в т. II на ППВС №4/1968 г. и в цитираното от него решение № 226 от 8.12.2016 г. по т. д. № 2940/2015 г. на I ТО. Според тези указания при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като те не само се посочат от съдилищата, но се вземе предвид и значението им за размера на вредите. При телесните увреждания за размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатяванията, загрозявания и други обстоятелства. По този начин е постъпил в случая въззивният съд. От решаващо значение за размера на обезщетенията е преценил загрозяващото образувание на челото на пострадалия и сравнително тежките психологически последици от произшествието/стрес, страх от ползване на мотор, неувереност при шофиране на автомобил, безсъние, нежелание за общуване с близките и приятелите, необходимостта от медицинска помощ, полученият тик/. Ето защо по този въпрос касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допуска.

Същият извод за липсата на противоречие между дадените от въззивния съд разрешения и практиката на ВКС следва и за останалите въпроси на касатора. Въззивният съд е изложил съображения защо непредприемането на лечение на травмата на челото не представлява съпричиняване на вредоносния резултат и така е изпълнил задължението си да обсъди това възражение на касатора, поради което по втория въпрос няма противоречие с практиката на ВКС. С цитираното определение № 200 от 6.04.2020 г. по т. д. № 1422/2019 г. на II ТО касационното обжалване е допуснато по въпроса дали обезщетението за неимуществени вреди може да бъде намалено от съда по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в хипотеза, в която ответникът е направил своевременно общо възражение за съпричиняване, без да сочи конкретни действия или бездействия, с които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици. Следователно това определение няма никакво отношение към втория въпрос на касатора. Разрешението на третия въпрос на касатора съответства на посоченото решение № 226 от 8.12.2016 г. по т. д. № 2940/2015 г. на I ТО. Указанията в решението са, че при определяне на дължимото обезщетение следва да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия. Пловдивският окръжен съд не се е отклонил от разрешението, а е определил обезщетение, което съответства на икономическите условия и не води до неоснователно обогатяване на пострадалия.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора застрахователното дружество дължи на адвокат С. Ф. М. 873,65 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,