Определение № 2581 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2169/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Д. Д. срещу Разпореждане № 448 от 11.02.2026 г. по входящ № 818 от 09.02.2026г., постановено по адм.д. № 479/2018г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 818 от 09.02.2026г. против Разпореждане № 184 от 19.01.2026г. по вх. № 6503 от 12.11.2025г. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и претендира неговата отмяна. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното разпореждане, постановено на основание чл. 213а, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 215, т. 4 от АПК, във връзка с чл. 231 от АПК, е оставена без разглеждане частна жалба на Р. Д. Д. с вх. № 818 от 09.02.2026г. по описа на Административен съд - Плевен против Разпореждане № 184 от 19.01.2026г. по вх. № 6503 от 12.11.2025г., постановено по адм. дело № 479/2018 г. С Разпореждане № 184 от 19.01.2026г. е оставена без движение, подадената от Р. Д., частна жалба с вх. № 6503 от 12.11.2025г. против Разпореждане № 3405 от 10.11.2025 г., указано е на Д. в 7 дневен срок от съобщението да внесе държавна такса в размер на 30 лева по сметка на Върховен административен съд, или да заплати същата на ПОС терминал в стая 13, партер в сградата на Върховен административен съд и да представи документ за направеното плащане. Указано е на Д., че ако не изпълни в срок или в цялост разпореждането на съда, частната жалба ще бъде върната. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваното Разпореждане № 184 от 19.01.2026г. по вх. № 6503 от 12.11.2025г. по описа на Административен съд - Плевен не попада в обхвата на чл. 229, ал. 1 от АПК, тъй като с него не се прегражда производството, нито е предвидено обжалването му. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Както правило е посочил административния съд, Разпореждане № 184 от 19.01.2026г. по вх. № 6503 от 12.11.2025г. по описа на Административен съд - Плевен не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на обжалване, посочени в чл. 229 от АПК. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от АПК указва, че на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията: 1) които преграждат по-нататъшното развитие на производството, с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 и 2) в случаите, изрично посочени в закона. С оглед характера на процесния съдебен акт - разпореждане за отстраняване на констатирани нередовности в подадената частна жалба, безспорно същият не попада в нито една от цитираните правни хипотези - нито прегражда по-нататъшното развитие на производството, нито е налице изрична законова разпоредба, указваща възможността за оспорването му. Именно в съответствие с тези обстоятелства, в оспореното разпореждане изрично е записано, че същото не подлежи на обжалване. При така установеното обжалваното разпореждане е правилно постановено и не са налице основания за неговата отмяна, поради което на основание чл. 213а, ал. 7 във връзка с чл. 236 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното, Върховният административен съд, Първо отделение