Решение № 726 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9492/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юрисконсулт Д. Марчева, срещу решение № 6395 от 12.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1286/2024 г. по описа на Административен съд Варна. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е направил задълбочен анализ на длъжностните разписания, неправилно е намерил, че съдебно-икономическата експертиза е приета без оспорване от страните, а незаетата щатна бройка за „старши експерт“ е била в друг отдел. Изразява несъгласие с изводите на съда, че длъжността на служителя не е закрита като функция, тъй като сравняваните длъжности са били в различни отдели - отдел „РРА“ (Регионална разплащателна агенция) и отдел „ПСМП“ (Прилагане на схеми и мерки за подпомагане), а при преглед на длъжностните характеристики се установяват посочени различия. Моли за отмяна на атакуваното съдебно решение. Претендира разноски. Ответникът - Х. И. И., чрез пълномощника адвокат Н. Станев, в представена писмена молба, оспорва жалбата и пледира за оставяне в сила на оспореното съдебно решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за отхвърлянето й. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдебното производство е образувано по жалба на Х. И. против заповед № 85/14.02.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е прекратено служебното й правоотношение на длъжността „старши експерт“ в отдел „РРА“ в Областна дирекция на ДФЗ Варна, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), поради „съкращаване на длъжността”, считано от 15.02.2022 г. Производството пред първата инстанция е проведено по реда на чл. 226 АПК, след като с решение № 6903 от 05.06.2024 г. по адм. дело № 2926/2024 г. на Върховния административен съд (ВАС) е отменено решение № 1777 от 15.12.2023 г. по адм. дело № 525/2022 г. на Административен съд Варна, с което заповедта е била отменена и делото е върнато за ново разглеждане с указания да се изиска длъжностната характеристика за длъжността „старши експерт“ в отдел „ПСМП“ и да се извърши сравнение между функциите, задълженията и изискванията за тази длъжност и длъжността заемана от жалбоподателката - „старши експерт“ в отдел „РРА“. С обжалваното сега решение първоинстанционният съд е изпълнил дадените му указания да изиска горе-посочената длъжностна характеристика. За извършването на вмененото сравнение между двете длъжности е използвал специални знания на вещо лице по извършената съдебно-икономическа експертиза, чрез която е установил, че задълженията на двете длъжности се припокриват в значителна степен, а наличното разминаване се изразява във формулиране по различен начин на наименованията на задълженията, а не на разлика във функционалното им изражение. Поради това са възприети като опровергани доводите на органа, че съкращаването на щата е било необходимо с оглед оптимизиране на работния процес на служителите в отдел „РРА“ след внедряване на системата ИСУН (Информационна система за управление и наблюдение), тъй като ако действително е намаляла трудоемкостта при обработката на заявленията по отделните схеми и мерки е следвало да се съкрати щатната позиция в отдел „ПСМП“, която е била свободна. Съдът е преценил също, че увеличението на щата на дирекцията с две бройки само месец след съкращаване длъжността на Х. И. отново сочи, че обемът от работата не е намалял, а е целено прекратяване служебното й правоотношение. Налице е формално съкращаване на щата на жалбоподателката, квалифицирано като превратно упражняване на власт с цел да се заобиколи закона. При тези мотиви Административен съд Варна е отменил заповедта. Решението е правилно. Обосновано съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 106, ал. 1 ЗДСл орган, в съответствие с изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Правилен и в съответствие със закона е изводът, че заповедта е незаконосъобразна, поради това, че не съответства на материално правните норми и целта на закона. За да бъде съкратена една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, трябва да са налице кумулативно две предпоставки: 1. длъжността вече да не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на административната единица или ако съществува, то да е намален броят на длъжностите, при запазване на системата от функции, задължения и изисквания, т. е. намалява се броят на служителите, които изпълняват длъжността, но тя остава да съществува и 2. длъжността като системата от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика вече да не съществува. С оглед указанията за сравнение между двете длъжности „старши експерт“ в отдел „РРА“ и отдел „ПСМП“, дадени с решението по адм. дело № 2926/2024 г. на ВАС, имащи задължителен характер на основание чл. 224 АПК при по-нататъшното разглеждане на делото, неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че такова сравнение не следва да се извършва, защото двете длъжности се намират в различни отдели. Първоинстанционният съд е стигнал до обосновани и законосъобразни изводи, като правилно е приел, че след като има припокриване на значителна част от функциите, а разминаванията се дължат на различно формулирани, но еднакви по естеството си задължения, това не води до нова система от функции, задължения и изисквания за заемането, тъй като няма нововъведени такива - които да не са съществували в длъжностната характеристика на „старши експерт“ в отдел „РРА“. При съпоставка между длъжностните характеристики на двата отдела може да се направи извод, че длъжността „старши експерт“ в тях, като система от функции, задължения и изисквания определени с длъжностните характеристики, включва дейности свързани основно с Програмата за развитие на селските райони, като различните отдели имат компетентност по различни мерки и приоритетни оси. Следователно служител назначен на една от тези длъжности може да изпълнява функциите и на другата. Към 14.02.2022 г. в отдел „ПСМП“ е била налице вакантна щатна бройка за длъжността „старши експерт“, която е можела да бъде заета от Х. И. предвид квалификацията й, а не служителката да бъде съкращавана. Още повече, че месец по-късно след съкращаването на заетата щатна бройка в отдела на И., са били предвидени на две нови щатни бройки в другия отдел. Органът по назначаването превратно е упражнил правомощията си по трансформиране на длъжностното разписание с цел да бъде съкратена длъжността заемана от Х. И.. Чл. 108 ЗДСл не изисква органа да се мотивира защо е съкратил точно определен държавен служител. Органът обаче, следва да докаже обоснована причина, поради наличието на която се е наложило съкращаването на заета щатна бройка, при наличието на незаета такива. В този смисъл са и констатациите на назначената съдебно-икономическа експертиза. В съдебно заседание на 14.05.2025 г. в първоинстанционния съд, на което е прието заключението на вещото лице, процесуалният представител на ответния орган е заявил, че го оспорва в частта за наличието смислови съвпадения в части от двете длъжностни характеристики. Не е направено искане са събиране на други доказателства в подкрепа на оспорването, разширяване на експертизата или друго, като изрично е заявена липсата на други доказателствени искания и не е възразено на дадения ход по същество. Поради това изводите на съда съответстват на събраните доказателства и са обосновани. Горното обективира липсата на основание за прилагане на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, респективно води до незаконосъобразност на издадената заповед и правилност на оспореното съдебно решение. При този резултат на делото право на разноски има ответникът по касация, но той не е ангажирал доказателства да е сторил такива. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,