Определение № 135 от 07.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 432/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на „Меркурий ПиП „ АД против определение 714/04.12.2019 г. по ч.т.д.№ № 2573/ 2019 г. на състав на ІІ т.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същата страна против определение № 186/15.07.2019 г. по ч.т.д.№ 393/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 281/17.07.2015 г. по т.д.№ 59/ 2017 г. на Окръжен съд - Габрово, в частта, с която е оставен без разглеждане депозиран от същата страна отказ от иска. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, като постановено в противоречие с чл.274 ал.3 т.1 вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК, изхождайки от съдържанието на първоинстанционното определение – предмет на въззивния контрол – за оставяне без разглеждане на депозиран от страната отказ от иска, поради последващото му оттегляне и преценен на това основание като процесуално недопустим. Жалбоподателят изхожда от последиците на допустим отказ от иска, съгласно чл.233 ГПК, като, предвид тяхната същественост – обезсилване на постановеното решение - обосновава довод, че преценката на съда, за процесуалната допустимост на отказа от иска, следва да подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, а не да се осъществява по реда на инстанционния контрол за допустимостта на постановеното, въпреки отказа, решение. Несъобразяването с отказа на страната, според жалбоподателя, също има препятстващ развитието на производството - не съобразно волята на страната и в съответствие с диспозитивното начало в процеса - ефект. Доводите на жалбоподателя възпроизвеждат мотивите на определение № 301/10.07.2019 г. по ч.т.д.№ 1294/2019 г. на друг състав на І т.о. на ВКС, сочено от него за постановено в идентична хипотеза. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната частна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да остави частната касационна жалба на „Меркурий ПиП” АД без разглеждане, съставът на ІІ т.о. на ВКС е приел, че с атакуваното определение – с което е потвърдено първоинстанционно определение, за оставяне без разглеждане на депозирана от ищеца молба за прекратяване на производството, поради отказ от иска, предвид неговото последващо оттегляне - не е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо развитието на първоинстанционното производство, поради което не е налице основанието по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, нито това по т.2 на същата разпоредба / последното не се и поддържа от жалбоподателя /. Частната жалба е неоснователна. От значение за касационната обжалваемост на определението, съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК, е както характера на постановеното първоинстанционно определение и правните му последици – обективно непрепятстващи развитието на производството, така и характера и правните последици на постановеното, в производството по контрола му, въззивно определение – потвърдило първоинстанционното, непреграждащо исковото производство. Спецификата на контролираното процесуално действие, имащо отношение към допустимостта на исковия процес, на която акцентира жалбоподателя, е обусловила обжалваемостта на първоинстанционното определение, в който смисъл и все в хода на настоящото исково производство е и постановеното определение № 301/10.07.2019 г. по ч.т.д.№ 1294/2019 г. на друг състав на І т.о. на ВКС, цитирано от жалбоподателя, с което настоящият състав е обвързан. Със същото, първоначалният отказ на въззивният съд да се произнесе по частната жалба на „Меркурий ПиП„АД срещу същото първоинстанционно определение - за оставяне молбата му за отказ от иска без разглеждане, на свой ред оставяйки я без разглеждане, е отменен и делото върнато за произнасяне по същество по частната жалба срещу първоинстанционното определение. В този смисъл, разгледаната в същото хипотеза и настоящата не са еднакви. Изложените в същото определение мотиви не се споделят от настоящия състав в процедурата по преценка допустимостта на частната к а с а ц и о н н а жалба, за която важат предпоставките по чл.274 ал.3 ГПК, правилно съобразени от предходния състав за липсващи. Нещо повече, конкретният фактически състав не включва единствено депозиран от страната отказ от иска, а и заявено оттегляне на отказа, преди произнасянето на първоинстанционния съд - действие на страната по десезиране на съда с предходния отказ, предпоставящо връщане на молбата за отказ от иска. Такива са и правните последици на първоинстанционното определение, изрично визиращо оттеглянето на отказа като предпоставка. В този смисъл, напълно несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, за преграждащи развитието на производството, в съответствие с волята на ищеца, последици на първоинстанционното определение, тъй като манифестираната, последваща отказа воля на същата страна предполага развитие на производството и разпореденото от съда е в пълно съответствие с принципа на диспозитивното начало, на който тя се позовава в настоящата частна жалба. Контролът относно допустимостта на процесуалните действия по отказ от иска, респ. оттегляне на иска, е осъществим с инстанционния контрол на постановимото решение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение