Определение № 110 от 11.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1502/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от М. Д. П. против решение № 8/10.02.2021г. по гр.д.№ 358/2020г. на Бургаски апелативен съд. Касаторката иска отмяна на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът й по чл. 432, ал.1 КЗ за разликата над 28 000 лв. до 50 000лв. Видно от диспозитива на решение № 8/10.02.2021г. по гр.д.№ 358/2020г. на Бургаски апелативен съд въззивната инстанция не е обективирала в него произнасянето си по въззивната жалба на М. Д. П. срещу решение № 17/10.03.2020 г. по т.д. № 52/2019г. на Сливенски окръжен съд в частта, с която искът й за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.432, ал.1 ГПК е бил отхвърлен за разликата над 28 000 лв. до 60000лв., предявен като частичен от 80 000лв., нито по отношение частта, с която се отхвърля искът й за заплащане на имуществени вреди за разликата над 2 067,17 лв. до 2 583,96 лв., както и липсва произнасяне в диспозитива по отношение частта от първоинстанционното решение, срещу която е била подадена въззивна жалба от застрахователното дружество. Горното налага връщане на делото на БАС за отстраняване на констатираните очевидни фактически грешки. Водим от горното съставът на ВКС