Определение № 6299 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5410/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно- процесуалния кодекс.

С определение № 3458 от 26.03.2026г. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, е оставил без разглеждане жалбата на С. Т. С., лично и в качеството си на представител на „Автолегион“ ООД и на Сдружение „Българска Автоинструкторска колегия“, К. И. И. и Д. Д. С., подадена чрез адв. М. Екимджиев и адв. К. Бончева, в частта, в която се оспорва Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, обн. ДВ, бр. 82 от 27.08.2002 г., посл. изм. и доп., бр. 77 от 10.09.2024 г., в сила от 12.12.2024 г. относно всички разпоредби, извън тези, за които се иска отмяна в т.55 и т.60 / с изключение на чл.11б/ от жалба рег. №21-00-10/19.09.2025г.по входящия регистър на Министерство на транспорта и съобщенията и е прекратено производството по делото в тази му част.

Срещу така постановеното определение, в прекратителната му част по отношение на чл.11б от наредбата, е подадена частна жалба от С. Т. С., лично и в качеството си на представител на „Автолегион“ ООД, ЕИК 206163458, със седалище и адрес с. Малка Верея 6045, общ.Стара Загора и на Сдружение „Българска Автоинструкторска колегия“, ЕИК 206056495, със седалище с.Малка Верея 6045, общ.Стара Загора, ул. „Трета“ № 20, К. И. И., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] Д. Д. С., [ЕГН], с адрес гр.Стара Загора, [адрес], чрез пълномощника им адв.М. Докова. В частната жалба се правят оплаквания, че определението на тричленния състав на ВАС е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли петчленния състав на ВАС да отмени посоченото определение.

Ответният по частната жалба министър на транспорта и съобщенията чрез своя процесуален представител А. Георгиева взема становище за неоснователност на същата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.230 АПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна.

С оспореното определение тричленният състав на Върховният административен съд е оставил без разглеждане жалбата на С. Т. С., лично и в качеството си на представител на „Автолегион“ ООД и на Сдружение „Българска Автоинструкторска колегия“, К. И. И. и Д. Д. С., подадена чрез адв. М. Екимджиев и адв. К. Бончева, в частта, в която се оспорва Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, обн. ДВ, бр. 82 от 27.08.2002 г., посл. изм. и доп., бр. 77 от 10.09.2024 г., в сила от 12.12.2024 г. относно всички разпоредби, извън тези, за които се иска отмяна в т.55 и т.60 / с изключение на чл.11б/ от жалба рег. №21-00-10/19.09.2025г.по входящия регистър на Министерство на транспорта и съобщенията и е прекратено производството по делото в тази му част. По отношение на недопустимостта на оспорването на въпросния чл.11б от наредбата първоинстанционният съд е приел, че чл. 11б от Наредбата в съдържанието, което е понастоящем, няма съществено изменение спрямо съдържанието му към момента на приключване на устните състезания по адм. дело № 4470/2008г. по описа на ВАС, по което е постановено решение, с което се отхвърля оспорване по жалби на Г. В. И. от гр. Пазарджик, подадена в качеството му на управител на "В. 1" ЕООД гр. Пазарджик и на Съюза за обучение в автомобилния транспорт - БГ (СОАТ-БГ), представляван от П. Й. Р.- председател на Управителния съвет на съюза, както и на присъединилия се към оспорването Ц. В. В. от гр. София срещу чл. 5, чл. 6, ал. 1, т. 1, т. 5, т. 6 и т. 7, чл. 8, ал. 9, т. 6, чл. 11а, чл. 11б, чл. 14, ал. 2, чл. 18. ал. 2, чл. 19, ал. 2, чл. 19а, чл. 19б, чл. 19в, чл. 20 и чл. 25, ал. 2 от Наредба № 37 от 2 август 2002 год. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, съгласувана с министъра на образованието и науката (обн., ДВ, бр. 82 от 2002 г., изм. и доп., бр. 42 от 2004 г., изм. с Решение № 8267 от 2004 г. на ВАС на РБ - бр. 96 от 2004 г., изм. и доп., бр. 44 от 2006 г., бр. 3 от 2008 г.). Според съда, съгласно чл.187,ал.2 АПК последващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо.

Определението на тричленния състав на Върховния административен съд е неправилно като постановено в противоречие със закона и необосновано на фактите по делото.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното определение поради допуснато нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че от страна на тричленния състав на ВАС не е направена съпоставка, между мотивите в решението на ВАС по адм.д. № 4470/2008г., с което е отхвърлена жалбата на "В. 1" ЕООД гр. Пазарджик и на Съюза за обучение в автомобилния транспорт - БГ (СОАТ-БГ) по оспорване на чл.11б от наредбата и оплакванията, които се поддържат в настоящата жалба против разпоредбата, в резултат на което неправилно е приложена нормата на чл. 187,ал.2 АПК.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Съгласно чл. 187,ал.2 АПК определя, че последващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо. Тълкуването на разпоредбата обосновава извод, че законодателят приема, че не съществува пречка един подзаконов нормативен акт да бъде оспорен повторно, стига оспорването да е различно от това по вече проведено оспорване. Различието в оспорването е съществено изискване за допустимост на жалбата. Такава съпоставка не е направена от тричленния състав, като в прекратителното определение липсват мотиви в тази насока.

Изложеното налага да бъде направена такава съпоставка между вече проведеното оспорване на нормата на чл.11б от наредбата, предмет на адм.д. № 4470/2008г. и оспорването, което се прави от настоящите жалбоподатели.

Предмет на оспорване пред тричленния състав на Върховния административен съд са разпоредби на Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, обн. ДВ, бр. 82 от 27.08.2002 г., посл. изм. и доп., бр. 77 от 10.09.2024 г., в сила от 12.12.2024 г., в това число тази на чл.11б. Нормата е приета с измененията и допълненията на наредбата през 2008г., ДВ бр.3/2008 и има първоначална редакция: „В учебния център трябва да има назначен по трудов договор технически сътрудник. Едно и също лице не може да бъде преподавател и технически сътрудник в един и същи учебен център.“. Нормата е претърпяла изменение през 2004г., ДВ бр. 77 от 2024 г., в сила от 12.12.2024 г. и има следното актуално съдържание: „В учебния център трябва да има технически сътрудник. Едно и също лице не може да бъде преподавател и технически сътрудник в един и същи учебен център.“.

От настоящата съдебна инстанция бе направена справка в архива на Върховния административен съд относно запазени документи по адм.д. № 4470/08г. При същата се установи, че делото е образувано по жалба на Г. В. И. от гр.Пазарджик, в качеството му на управител на „В. 1“ ЕООД – Пазарджик, с основен предмет на дейност обучение на кандидати за водачи на моторни превозни средства. С жалбата са оспорени разпоредби на въпросната Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, в това число е оспорена и нормата на чл. 11б от наредбата. По отношение на нея в жалбата са направени оплаквания, че с нея е създадена нова длъжност на технически сътрудник, назначен по трудов договор, както и забрана едно и също лице да не може да бъде преподавател и технически съдружник в един и същ учебен център. Според жалбоподателя, нормата е ненужна и с нея ще се увеличат многократно разходите по обучение, като не може с подзаконов нормативен акт да се определя броя на персонала в търговско дружество или едноличен търговец, като такава длъжност не е предвидена в нормите на Закона за движението по пътищата. С решение № 9300 от 15.09.2008г., постановено по адм.д. № 4470/2008г. тричленен състав на ВАС, трето отделение, приема, че жалбата на оспорващите / по делото са присъединени и други жалби/ е неоснователна, в това число оспорването на чл.11б от наредбата. От мотивите на решението могат да бъдат изведени следните изводи: 1. Решаващият съд приема, че преценката за законосъобразност на оспорените разпоредби следва да се извършва спрямо нормите на ЗДП, тъй като той е юридическата основа за издаване на наредбата и се явява специален закон спрямо Закона за ограничаване административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 2. Посочено е, че въпросните разпоредби са свързани с установяване на правила за добра професионална практика по подготовка на кандидатите за придобиване на правоспособност по управление на моторни превозни средства и съобразно принципите на законодателно уреждане на материята по законодателството на Европейския съюз. 3. Прието е, че оспорените норми, в това число и чл.11б, не противоречат на нормите на ЗДП. 4. По специално по отношение на чл.11б от наредбата е прието, че оплакванията на жалбоподателя произтичат от неправилно тълкуване на нормата и липса на разбиране на целените с нея правни последици – организиране и функциониране на учебния център по начин, като максимално осигурява прозрачност на процеса на обучение и възможност за ефективен контрол. 5. На отделен ред са изложени мотиви относно оплакванията, че оспорените разпоредби са в противоречие с нормите на чл.1,ал.2 и чл.3,ал.2 и 3 от Закона за ограничаване административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, които забраняват налагането на изисквания, ограничения и тежести, които водят до ограничаване на конкуренцията. Изложени са следните мотиви: „Със Закона за ограничаване административното регулиране и административния контрол на стопанската дейност е проведено и установено разбирането, че правата и свободата са принцип, а тяхното ограничаване е изключение. Правото на свободна стопанска инициатива няма абсолютен характер, както многократно това е утвърждавано и от Конституционния съд. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за ограничаване административното регулиране и административния контрол на стопанската дейност целта на закона е да улесни и насърчи извършването на стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране и административния контрол, осъществявани върху нея от държавните органи и от органите на местното самоуправление. В случая с оспорените разпоредби обществено оправданите граници не са надхвърлени и оплакванията за противоречието им с цитираните норми, продиктувани от икономически съображения и желания за неконтролируемост на уредените с наредбата обществени отношения, са неоснователни. Разпоредбите не ограничават дейността по упражняване на предмета на дейност на фирмите за организиране на курсове за теоретично и практическо обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства. Разпоредбите дават само основанията и осигуряват гаранциите досежно обществения ред, личните и имуществени права и защита на околната среда. Същите са необходими за постигане целите на закона и защита на конституционната гаранция на правата и свободите на всички граждани и организации. Целта на закона е постигната чрез приетите правила за прилагането му и определяне на необходимите условия и мерки за провеждане на целите му.“.

С решение № 1141 от 27.01.2009г., постановено по адм.д. № 13952/2008г. петчленен състав на ВАС е оставил в сила посоченото по горе решение на тричленния състав.

Оплакванията на настоящите жалбоподатели срещу въвеждането на изискване за технически сътрудник, в това число и срещу разпоредбата на чл.11б, са изложени в т.56 – 60 от жалбата. От изложеното могат да се направят изводи, че се поддържат оплаквания за противоречие на нормата с разпоредби на чл.4,ал.3 и 4 и чл.6 АПК, както и на забраната по чл.4,ал.3 ЗЗД /Закон за защита от дискриминация/. Акцентира се на забраната на техническия сътрудник да бъде преподавател в същата школа, която не намира опора в горестоящите нормативни актове.

Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че оспорването на нормата на чл.11б, предмет на жалбата по адм.д. № 10782/2025г., е различно от оспорването на същата норма, предмет на решението по адм.д. № 4470/2008г. по описа на ВАС, поради което забраната по чл.187,ал.2 АПК не е налице.

Доводите и аргументите на настоящата съдебна инстанция в тази насока са следните:

1. Разпоредбата на чл.11б от наредбата има различно съдържание при оспорването й по адм.д. № 4470/2008г., от това при настоящето й оспорване.

2. Основанията, поради които се оспорва разпоредбата, са различни. В производството по адм.д. № 4470/2008г. е направена съпоставка на разпоредбата с норми от Закона за движение по пътищата и Закона за ограничаване административното регулиране и административния контрол на стопанската дейност. При сегашното оспорване се поддържат оплаквания за несъответствие на разпоредбата с норми на АПК, Закона за защита от дискриминация и разпоредби на европейското право.

3. Нормата на чл.11б от наредбата е във функционална връзка с останалите нормите от наредбата, чиято отмяна се иска в т.60 от жалбата – чл. 5,т.1 и т.4 – изцяло, чл.6а,ал.1 в частта „и в него трябва да има оборудвано работно място за технически сътрудник“, чл.11б – изцяло, чл.18,ал.4 в частта й „от техническия сътрудник“. По отношение на тях е прието, че оспорването им е допустимо, а това оспорване ще е безпредметно, ако разпоредбата на чл.11б е изключена от предмета на оспорване.

Като неправилно прекратителното определение на тричленния състав следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане и на тази част от жалбата.

Водим от горното и на осн.чл. 222,ал. ал.2,т.1 във вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,