Определение № 3610 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11917/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а АПК от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на пълномощника на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП за допълване на Решение № 1339/09.02.2026 г., постановено по адм. дело № 11917/2025 г. по описа на ВАС в частта му за разноските. В искането се твърди, че страната е направила своевременно искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – ЕТ „2002 – К. Димитров“, редовно уведомен, не изразява становище. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира искането за процесуално допустимо, като подадена в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледано по същество е основателно. С Решение № 1339/09.02.2026 г., постановено по адм. дело № 11917/2025 г. по описа на ВАС, чието допълване се иска, е обезсилено Решение № 4423/22.04.2025 г., постановено по адм. дело № 110/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против процесния РА по отношение на установени задължения по ЗДДФЛ в общ размер на 40,05 лв. В останалата част, съдебният акт, с който е отхвърлена жалбата срещу РА в частта на установените задължения по ЗДДФЛ и ЗДДС в общ размер на 82 044,57 лв., е оставен в сила. С решението на касационната инстанция не са присъдени разноски. Основателно се сочи, че страната, в нарочна молба с характер на писмено становище с вх. № 1973/23.01.2026 г., преди съдебно заседание, е поискала своевременно присъждане на разноски, в случай че касационната жалба, подадена от лицето, бъде отхвърлена, като е конкретизиран претендираният размер – 7 216,77 лв. С оглед изложеното и при липса на възражение за прекомерност, молбата следва да бъде уважена, като ЕТ „2002 – К. Димитров“ бъде осъден да заплати в полза на приходната администрация разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 7 216,77 лв. На основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България посочената сума следва да се превалутира, като възлиза на 3 689,88 евро. Водим от горното и на основание чл. 176а АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение