Определение по допустимост от 31.05.1995 г. на КС по к. д. № 8/1995 г.

Делото е образувано по искане на 51 народни представители, което е допълнително уточнено в съответствие с указанията, дадени от Конституционния съд с определението му от 16.05.1995 г. Иска се установяване на противоконституционност на § 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, с който се създава нов чл. 23г, ал. 1 и 2, и на § 2 от същия закон, с които в § 1 на допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда се създава нова т. 8. Твърди се, че посочените разпоредби противоречат на чл. 5, ал. 4, чл. 41, ал. 2 и чл. 55, а също така, че при приемането на закона са нарушени чл. 73 и чл. 101, ал. 2 от конституцията, основание за сезиране на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. Иска се произнасянето на съда и относно съответствието на § 1 и § 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда с международни договори, по които България е страна. Твърди се, че атакуваните разпоредби противоречат на чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, чл. 19 от Международния пакт за гражданските и политическите права, преамбюла, чл. 1, ал. 6 и чл. 2, т. 2, 3 и 7 от Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, основание за сезиране на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията. Исканията и по двете основания са допустими, тъй като са от компетентността на Конституционния съд и са направени от правен субект, който може да го сезира съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията. С оглед предмета на делото и на основание чл. 18, ал. 2 от Закона за Конституционния съд (ЗКС) като заинтересовани страни по делото следва да бъдат конституирани Народното събрание, Министерският съвет, министърът на околната среда и министърът на външните работи. Водим от изложените съображения и на основание чл. 19, ал. 1 и чл. 18, ал. 2 от ЗКС, Конституционният съд