Определение № 261 от 08.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 607/2022 г.

Производството е с правно основание чл.248 ГПК. Постъпила е молба с вх.№ 4445 от 19.05.2022г., подадена от Е. Ц. Д., чрез процесуалния представител адвокат К., с искане за допълване на постановеният по делото акт: определение № 196 от 18.05.2022г., в частта му за разноските, с присъждане на сумата от 800лв., адвокатско възнаграждение. Срещу подадената молба, в предоставеният седемдневен срок, не е постъпил отговор нито от ответната страна „Водоснабдяване и канализация“ЕАД, надлежно уведомена на 7.06.2022г., нито от третото лице – помагач „Санита ВК“ ООД, уведомен на 28.06.2022г. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: С определение № 196 от 8.05.2022г., настоящият съдебен състав е оставил без разглеждане, поради липса на правен интерес, подадената от „Водоснабдяване и канализация“ЕАД касационна жалба против въззивно решение № 358 от 8.10.2021г. по в.гр.д.№ 990/2021г. на ОС Бургас и е прекратил производството по делото. С отговора на касационната жалба, настоящата молителка – ответник в производството, е направила искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение,уточнени с нарочен списък, по което не е налице произнасяне. Липсата на произнасяне по направеното искане е основание за допълване на постановения акт. Към отговора е приложен договор за правна помощ и съдействие от 25.11.2021г., от раздел ІІІ на който е видно, че ответницата е заплатила на посочената дата, в брой, сумата от 800лв., възнаграждение за „защита касационна жалба срещу решение по в.гр.д.№ 990/2021г. на ОС Бургас.“ С оглед изложеното, на основание чл.78, ал.4 ГПК, като намира за установени фактите както на своевременно направено искане, така и на реално извършване на претендираните разноски, настоящият състав на Върховен касационен съд счита, че следва да уважи направеното искане, поради което