Определение № 429 от 16.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5101/2015 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на К. Й. М. за отмяна на решение № 227 от 14.01.2004 г. по гр. дело № 50/2003 г. на Несебърски районен съд, решение от 04.10.2004 г. по гр. дело № 719/2004 г. на Бургаски окръжен съд, решение № 191/08 от 26.02.2008 г. по гр.дело № 356/2007 г. на ВКС, V г.о. и решение № ІІ-121 от 27.09.2013 г. по гр.дело № 1253/2013 г. на Бургаски окръжен съд. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за отмяна на решение от 04.10.2004 г. по гр. дело № 719/2004 г. на Бургаски окръжен съд, както и на решение № 227 от 14.01.2004 г. по гр. дело № 50/2003 г. на Несебърски районен съд в частта, с която се е произнесъл по исковете, предявени от [община] против К. Й. М. по чл. 108 ЗС и за отмяна на нотариален акт № 15, том І, рег. № 68, нотариално дело № 13/2003 г. на нотариус рег. № 208, потвърдено с решение № 108 от 18.07.2006 г. по гр. дело № 45/2006 г. на Бургаски окръжен съд в същата част е процесуално недопустима и не следва да се допуска разглеждането й. Цитираното решение на окръжния съд, постановено при първото въззивно разглеждане на спора - това по гр. дело № 719/2004 г. не формира предмет на отмяната, т.е. в тази част молбата няма предмет. Това е така, тъй като същото въззивно решение е отменено с решение № 2914/05 от 18.01.2006 г. по гр. дело № 2/2005 г. на ВКС, състав на ІV г.о., делото е върнато за ново разглеждане, т.е. възстановена е висящността на съдебното производство и спорът е приключил с друго въззивно решение, влязло в сила - решение № 108 от 18.07.2006 г. по гр. дело № 45/2006 г. на Бургаски окръжен съд. Молбата за отмяна на решение № 227 от 14.01.2004 г. по гр. дело № 50/2003 г. на Несебърски районен съд в посочената част – отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС, потвърдено в същата част с въззивно решение по гр. дело № 45/2006 г. на Бургаски окръжен съд е процесуално недопустима, тъй като със съдебните актове в тази част е формиран благоприятен за молителката правен резултат и същата няма правен интерес да предявява искане за отмяна. Молбата за отмяна на цитираното първоинстанционно решение, потвърдено с въззивно решение по гр. дело № 45/2006 г. на Бургаски окръжен съд в частите, с които е отменен нотариален акт № 15, том І, рег. № 68, нотариално дело № 13/2003 г. на нотариус рег. № 208 е процесуално недопустима, тъй като въззивното решение в посочената част е обезсилено с решение № 191/08 от 26.02.2008 г. по гр. дело № 356/2007 г. на ВКС, състав на V г.о. и производството е прекратено, т.е. липсва въззивно решение, респективно първоинстанционно решение, което да бъде предмет на отмяната. Молбата за отмяна на посочените по – горе съдебни актове в останалата част е процесуално допустима. Същата молба отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, подаването й е в преклузивния срок по чл. 305, ал.1, т. 1 ГПК, връчен е препис от нея на насрещната страна, като в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил писмен отговор, внесена е държавна такса, извършено е вписване по чл. 112, б. „к” ЗС. Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане до разглеждане на молбата за отмяна в посочените части. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение