Определение № 9679 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8658/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от живущите в Етажна собственост [населено място], [улица], представлявана от домоуправителя Л. К. Т. против определение № 2865 от 18.06.2026 г., по вх. № 3634 от 26.05.2026 г., постановено по адм. д. № 214/2026 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. Жалбоподателят не навежда конкретни доводи за неправилност на обжалваното определение и моли за отмяната му. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Стара Загора връща частната жалба на Етажната собственост с адрес: [населено място], [улица], представлявана от домоуправителя Л. К. Т. против определение № 1498 от 31.03.2026 г., с което е оставено без уважение искането на етажната собственост за конституиране като заинтересована страна по делото, като недопустима. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Пред първоинстанционният съд постъпва молба от Етажна собственост на жилищна сграда с искане за конституирането им като заинтересована страна по делото, образувано по жалба на К. Т. К. против заповед № 10-00-121 от 16.01.2026 г. на зам. кмета на община Стара Загора, с която на основание чл. 178, ал. 4 във вр. с чл. 178, ал. 6 ЗУТ е забранено ползването на строеж – преустройство и промяна на предназначението на склад № 6 с идентификатор 68850.503.566.1.11 със застроена площ от 31.88 кв.м. и склад № 7 с идентификатор 68850.503.566.1.12 със застроена площ 48.20 кв.м., находящи се на кота – 2.60м. от жилищна сграда с идентификатор 68850.503.566.1 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, в два броя ателиета за живеене. С определение № 1498 от 31.03.2026 г., постановено по адм. дело № 214/2026 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора искането за конституиране на Етажната собственост като заинтересована страна делото е оставено без уважение. Срещу това определение постъпва частна жалба от Етажната собственост, като съдът приема същата за нередовна и с разпореждане № 1566 от 06.04.2026 г., частната жалба е оставена без движение с указания и срок за отстратяване на нередовностите.В изпълнение на това разпореждане на 15.04.2026 г. жалбоподателят с молби вх. №№ 2519 и 2521 прави съответните уточнения. Първоинстанционният съд приема, че констатираните нередовности по частната жалба, въпреки дадените указания, не са отстранени и с определение № 1737 от 17.04.2026 г. по вх. № 2521 от 15.04.2026 г.,връща частната жалба на Етажна собственост против определение № 1498 от 31.03.2026 г., постановено по делото. След връщането на частната жалба от домоуправителя - Л. Т. постъпва заявление с вх. № 2840 от 27.04.2026 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора за отстраняване на нередовностите като в това заявление се сочи, че се обжалва и определение № 1737 от 17.04.2026 г. по вх. № 2521 от 15.04.2026 г. Делото по частната жалба на Етажна собственост против определение № 1498/31.03.2026 г., постановено по адм.д. № 214/2026 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора е изпратено на Върховния административен съд. С разпореждане от 18.05.2026 г. председателят на второ отделение на Върховен административен съд, на основание чл. 213а, ал. 6, т. 1 АПК, връща делото на първоинстанционния съд за изпълнение разпоредбите на чл. 213а, ал.1-5 АПК и за уточняване кой конкретен съдебен акт се оспорва - определение № 1498 от 31.03.2026 г. или определение № 1737 от 17.04.2026 г., постановени по адм. дело № 214/2026 г. по описа Административен съд гр. Стара Загора. Във връзка с разпореждането на председателя на второ отделение на Върховния административен съд с разпореждане № 2254 от 21.05.2026 г. по вх. № 2291 от 03.04.2026 г., съдия - докладчикът в първоинстанционния съд оставя частната жалба без движение, като указва на частния жалбоподател в седемдневен срок от получаване на препис от разпореждането да уточни кой конкретен съдебен акт оспорва и му указва, че при неизпълнение на указанията на съда в посочения срок частната жалба ще бъде върната. С уточняваща молба, вх. № 3634 от 26.05.2026 г. в изпълнение на указанията, дадени с разпореждането от 21.05.2026 г. по вх. № 2291 от 03.04.2026 г., по описа на Административен съд гр. Стара Загора, етажните собственици, представлявани от домоуправителя сочат, че частната жалба е насочена срещу определение № 1498 от 31.03.2026 г., постановено по адм. дело № 214/2026 г. по описа Административен съд гр. Стара Загора. След направеното уточнение и повторното администриране на частната жалба до Върховен административен съд същата отново е върната на първоинстанционния съд за извършване на проверка по реда на чл. 213а АПК за редовността и допустимостта на жалбата, предвид установеното противоречие между заявения предмет на оспорване и постановеното впоследствие определение № 1737 от 17.04.2026 г., с което жалбата срещу определение № 1498 от 31.03.2026 г. е върната. След връщане на делото на първоинстанционния съд постановява обжалваното в настоящото производство определение № 2865 от 18.06.2026 г. Предвид изложеното по-горе и с оглед изрично направеното от страна на частния жалбоподател уточнение, че подадената частна жалба е против определение № 1498/31.03.2026 г. по адм. д. № 214/2026 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора, то изводът на съда за недопустимост на частната жалба е законосъобразен. С определение № 1737 от 17.04.2026 г. частната жалба против определение № 1498/31.03.2026 г. е върната. В случая частният жалбоподател обжалва определението, с което е отказано конституиране на живущите в Етажната собственост, като заинтересувано лице, а не последващото, с което тази частна жалба им е върната. Ето защо изводът на съда за недопустимост на жалбата, е законосъобразен. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно поради което и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,