Определение № 3168 от 26.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2039/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. И. Т. [ЕГН] срещу Решение № 4111 от 27.11.2024 г. по адм. дело № 33/2024 г. на Административен съд - Плевен. В касационната жалба като основание за нейната допустимост се сочи разпоредбата на чл. 210, ал. 2 АПК. По съществото на спора се излагат доводи за недопустимост на обжалваното съдебно решение, тъй като административният съд не е конституирал Ц. И. Т. като заинтересована страна в първоинстанционното производство. Лицето обосновава необходимостта от участието си като заинтересована страна с качеството си на дъщеря и наследник на И. Н. Т.. Допълнително се твърди неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – ръководителят на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) 2014 – 2020 г., не представя становище по касационната жалба. С Решение № 4111 от 27.11.2024 г. по адм. дело № 33/2024 г. на Административен съд - Плевен е отхвърлена жалбата на Н. И. Б. с [ЕГН] и постоянен адрес гр. Плевен, [адрес] в частта, с която се иска прогласяване на нищожност на Решение № РД-02-16-606/13.12.2022 г. на ръководителя на УО на ОПИК 2014 – 2020 г. Със същия съдебен акт е оставена без разглеждане като просрочена жалбата на Н. И. Б. с [ЕГН] и постоянен адрес гр. Плевен, [адрес] в частта, с която се иска отмяна като незаконосъобразно на Решение № РД-02-16-606/13.12.2022 г. на ръководителя на УО на ОПИК. По касационна жалба на Н. И. Б. срещу посоченото съдебно решение е образувано адм. дело № 2037/2025 г. по описа на ВАС. Настоящото дело е образувано по касационна жалба срещу същото съдебно решение, подадена от Ц. И. Т. – сестра на Н. И. Б.. И двете лица са дъщери на И. Н. Т. от първия му брак и понастоящем негови наследници. Преди смъртта си И. Н. Т. е извършвал търговска дейност като ЕТ „И. Т. 98“ с ЕИК 114125303 и седалище и адрес на управление гр. Плевен, [адрес]. С процесния административен акт на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) е определена финансова корекция по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG16RFOP002-3.004-0064-C02 с бенефициер ЕТ „И. Т. 98“ в размер на 309 909,84 лв., съставляващи 100 % от предоставената финансова подкрепа за периода на устойчивост за финансираните активи, от датата на прекратяване на производствената дейност до датата, на която изтича задължителният тригодишен период на устойчивост (от 07.11.2020 г. до 08.11.2022 г.). Съдът е установил от фактическа страна, че между УО на ОПИК 2014-2020 г. и ЕТ „И. Т. 98“ е сключен АДПБФП № BG16RFOP002-3.004-0064-C01/27.11.2018 г. за проект с наименование „Повишаване на ресурсната ефективност на ЕТ „И. Т. 98“ с въвеждане на пилотна процесна иновация за ефективно използване на ресурсите”. Дейност 1 по проекта е придобиване на УВ принтер и Дигитален кътер, свързани с внедряване на технологични решения и методи за оптимизиране на производствените процеси и намаляване на използваните суровини и за предотвратяване образуването на отпадъци при изработката на светлинни надписи. Между едноличния търговец и „Мираж груп“ ЕООД е сключен договор за доставка, монтаж и пускане в експлоатация на УВ принтер 1 бр. и Дигитален кътер 1 бр. на стойност 664 699 лв. без ДДС или 797 638,80 с ДДС. Не е спорно обстоятелството, че бенефициерът е изпълнил всички планирани дейности по договора за безвъзмездна финансова помощ предсрочно, за което е уведомил УО. В отговор с кореспонденция в ИСУН УО на ОПИК посочва, че считано от 24.07.2019 г. приема срока за изпълнение на дейностите по проекта за изтекъл и в срок до 24.09.2019 г. едноличният търговец трябва да представи финален отчет. Такъв е бил представен на 20.08.2019 г. ведно с окончателно искане за плащане. Последната сума по проекта е била платена на 08.11.2019 г. От тази дата е започнал да тече тригодишният срок за устойчивост на дейностите, финансирани със средства от ЕСИФ, който е следвало да изтече на 08.11.2022 г. Собственикът на ЕТ „И. Т. 98“ - И. Н. Т., е починал на 07.11.2020 г. На 18.08.2022 г. екип на УО е посетил мястото на изпълнение на проекта гр. Плевен, [улица] е установил, че не е осигурен достъп до документацията. Липсват табела и стикери. Към момента на проверката не е представена информация относно заложените индикатори по АДПБФП и не може да бъде направена проверка. На проверяващите не е предоставен достъп до оборудването и документацията. На адреса на бенефициера (място на изпълнението) към момента на проверката се помещава „Ай Ти Дизайн 2020“ ЕООД. С кореспонденция в ИСУН на 15.11.2022 г. е изпратено уведомление за започване на производство за определяне на финансова корекция. Според съда Н. И. Б. е разполагала с достъп до профила на ЕТ „И. Т. 98“ в ИСУН 2020. Чрез същия профил тя е депозирала две поредни подписани от нея искания за временно спиране на другия АДПБФП между ЕТ и УО на ОПИК (на 17.11.2020 г. и 25.01.2021 г.), като към първото искане е бил приложен акт за смърт на И. Т.. И в двете искания тя е посочена за лице за контакт като наследник. Веднага след смъртта на Т. управителят на консултантската фирма е предоставил на Н. И. Б. необходимите данни за достъп до потребителския профил в ИСУН 2020, асоцииран с потребителско име [ел. адрес]. Н. И. Б. е била уведомена и за започването на производство за определяне на финансова корекция, подала е възражение по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ срещу уведомлението, поради което е имала възможност да следи в ИСУН за издаване на решение от УО за определяне на финансова корекция и да го обжалва своевременно. Срокът по чл. 149, ал. 1 АПК за обжалване на Решение № РД-02-16-606/13.12.2022 г. на ръководителя на УО на ОПИК 2014-2020 г. е започнал да тече от деня, следващ датата на съобщаване, т.е. от 14.12.2022 г. и съответно е изтекъл на 29.12.2022 г. – първият работен ден след 27.12.2022 г. Като подадена на 14.02.2023 г. жалбата на Н. И. Б. срещу административния акт е просрочена, поради което оспорването на решението с доводи за неговата незаконосъобразност и искане за отмяната му е недопустимо и жалбата в тази част е оставена без разглеждане. Относно оплакванията за нищожност съдът е приел, че са неоснователни и в тази част е отхвърлил жалбата на Н. И. Б.. Срещу същото съдебно решение е подадена касационна жалба от сестрата на Н. И. Б. - Ц. И. Т. в качеството й на наследник на И. Н. Т.. Върховният административен съд намира касационната жалба на Ц. И. Т. за процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Съгласно чл. 208 АПК предмет на касационното оспорване е първоинстанционното съдебно решение. Страни по делото са лицата, участвали пред първата инстанция и за които решението има сила. Процесуални норми не допускат включването на нови страни в касационното производство, освен в изрично уредените случаи. Такова изключение предвижда разпоредбата на чл. 210, ал. 2 АПК, съгласно която лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. В настоящия случай с първоинстанционното решение е отхвърлена жалбата на Н. И. Б., която е един от останалите наследници на И. Н. Т.. Лицата, които са засегнати неблагоприятно от административния акт, но които не са го оспорили – такова лице е настоящата касационна жалбоподателка Ц. И. Т., нямат качеството на заинтересовани страни в първоинстанционното съдебно производство. Посочените в чл. 153, ал. 1 АПК заинтересовани лица не са трети лица по смисъла на чл. 218 и 219 от Гражданския процесуален кодекс. Заинтересованите лица са тези, за които оспореният акт поражда благоприятни правни последици и с оглед на правомощията на съда по чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 и 2 АПК съдебното решение би могло да засегне създадените от оспорения административен акт техни права или законни интереси. Лицата, чиито права и законни интереси се засягат от оспорения акт, имат собствено право на оспорване и само те могат да преценят дали да го упражнят или не, но те не са заинтересовани по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК – в този смисъл Определение № 10794 от 11.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4481/2024 г., VIII о., Определение № 2366 от 24.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1439/2017 г., 5-членен с-в, Определение № 12349 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10515/2012 г., 5-членен с-в. За разлика от производството по оспорване на общ административен акт (чл. 182, ал. 3 АПК) и производството по оспорване на подзаконов нормативен акт (чл. 189, ал. 2 АПК), в производството по оспорване на индивидуален административен акт, какъвто е актът за финансова корекция, не съществува възможност за присъединяване към оспорването. Това законодателно решение е в съответствие с принципа за правна сигурност. В противен случай би се стигнало до заобикаляне на правилото, че оспорването на индивидуалните административни актове е ограничено във времето с преклузивен срок – чл. 149 АПК. По изложените съображения касационната жалбоподателка не е от категорията лица по чл. 210, ал. 2 АПК. На основание чл. 215, т. 1 АПК касационната й жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело - да се прекрати. Водим от горното Върховният административен съд, седмо отделение,