Определение № 2060 от 25.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2024 г.
ВКСIV гражданско отделение25.04.2024 г.докладчик Борис Димитров
Диспозитив
СПИРА изпълнението на въззивно Решение №95/01.02.2024г. по в. гр. д. №1468/2023г. на Окръжен съд- Варна, в частта, с която въззивният съд е уважил предявените от П. Й. Л. против "Миген" ЕООД искове с правно основание чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука в размер на 49217,67 лв. и за имуществени вреди в размер на 34,58 лв. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 282 от ГПК. Образувано е по молба с вх. №7084/24.04.2024 г. на "Миген" ЕООД, ЕИК [ЕИК], чрез пълномощника му адв. В. Д., за спиране на изпълнението на въззивно Решение №95/01.02.2024г. по в. гр. д. №1468/2023г. на Окръжен съд- Варна, в частта му, с която въззивният съд е уважил предявените от П. Й. Л. против "Миген" ЕООД искове с правно основание чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука в размер на 49217,67 лв. и за имуществени вреди в размер на 34,58 лв. С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение предявеният иск за имуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над уважения размер от 34,58 лв. до 20685,93 лв., а първоинстанционното решение е било потвърдено в частта му, с която този иск е бил отхвърлен за сумата над 20685,93 лв. до пълния му предявен размер от 41280,69 лв. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че подадената молба е допустима и основателна. Видно от представеното платежно нареждане от 24.04.2024г., молителят е внесъл обезпечение в размер на сумата 49252,25 лв., която съгласно приложената справка от счетоводството е постъпила по сметката на ВКС за обезпечения. В срока по чл. 283 от ГПК е подадена и касационна жалба от "Миген" ЕООД срещу решението на Окръжен съд- Варна с вх. № 6114/07.03.2024г. Съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК спирането на изпълнението се допуска след представяне на надлежно обезпечение, което по решенията за парични вземания е равно на присъдената сума. В случая от представените по делото писмени доказателства се установява, че молителят е внесъл по сметка на ВКС сумата, която е бил осъден да заплати с въззивното решение, поради което молбата за спиране на изпълнението му следва да бъде уважена. По изложените съображения и на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто г. о.,