Определение № 5337 от 21.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10579/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК вр. с чл. 228 и чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане от „Ен Ес Сълюшънс“ ООД, гр. София, чрез процесуален представител, за изменение на Решение № 2555 от 13.03.2025 г. по адм. д. № 10579/2024 г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/ в частта му за разноските. Според искателя съдът е пропуснал да се произнесе по възражението на дружеството във връзка с присъденото юрисконсултско възнаграждение от Административен съд – София-град /АССГ/ като намали неговия размер. Ответникът по искането – Директорът на Дирекция "ОДОП" – София не изразява становище по основателността му в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Настоящият състав на Първо отделение на ВАС, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е подадено в срока по чл. 248 ГПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С Решение № 2555 от 13.03.2025 г. по адм. д. № 10579/2024 г. по описа на ВАС е оставено в сила Решение № 11537 от 10.07.2024 г. по адм. дело № 3005/2024 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на „Ен Ес Сълюшънс“ ООД срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22221423001298-091-001/20.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 224/ 16.02.2024 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – София, с който за дружеството са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчните периоди м.11-12.2022 г. и м.01-02. 2023 г. в общ размер от 95 224,88 лв. и са определени лихви за забава в размер на 7 364,24 лв. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК, страните могат да поискат изменение на решението в частта за разноските от съда, който го е постановил. Тъй като такова искане не е депозирано пред АССГ по законоустановения процесуален ред, то този пропуск на дружеството не може да се преодолее чрез релевиране на идентично възражение пред ВАС в касационната жалба. Настоящият тричленен състав не е родово компетентен да се произнесе за пръв път по искане за изменение на решението на АССГ в частта му за разноските и именно поради това е оставил възражението без коментар. Същевременно, ВАС е присъдил юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП за касационното производство в рамките на предвидените параметри по чл. 24, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като е съобразил изложените в тази връзка от касатора доводи. Гореизложеното налага извод, че искането за изменение на постановеното решение в частта му за разноските е неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение