Определение № 4405 от 20.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4243/2022 г.

С молба на П. Ц. Т., град Г. О., подадена от процесуалния му представител адвокат Д. Б., се иска отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение №423 от 18.10.2021 г. по гр.д. №206/2021 г. на Горнооряховския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от молителя срещу „БАТ СЕКЮРИТИ“ЕООД иск с правно основание чл. 177, ал.1 КТ за сумата 965.52 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за периода 01.10.2019 г. – 07.11.2019 г. Ответникът „БАТ СЕКЮРИТИ“ЕООД, [населено място], не е заявил становище. Молителят твърди, че са налице основанията за отмяна на решение №423 от 18.10.2021 г. по гр.д. №206/2021 г. на Горнооряховския районен съд, защото заключението на приетата по делото счетоводна експертиза е основано на неистински документи; представените по делото документи - ведомост за месец октомври 2021 г. и фиш за м. ноември 2021 г. не са подписани от него, както и че протоколът от съдебното заседание на 23.09.2021 г. не отразява вярно извършените процесуални действия Според ТР №5/2012 от 14.11.2012 г. по тълк. дело №:5/2012 г. на ОСГТК на ВКС съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК на отмяна подлежи влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Общото във всички хипотези е, че източник на неправилността на решението е извършено престъпление. В приложното поле на чл.303, ал.1, т.2, пр.1 ГПК се включват случаите на установена неистинност на документ с влязла в сила присъда. Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск за факта на престъплението по чл. 124, ал.5 ГПК, в случаите при които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК. Само наличието на всички тези предпоставки обуславя отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.2, пр.1 ГПК. В случая молителят не е посочил никакви конкретни обстоятелства в тази насока за отмяна на решение №423 от 18.10.2021 г. по гр.д. №206/2021 г. на Горнооряховския районен съд, нито са представени доказателства за това. С ТР №7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. дело №:7/2014 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията, по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК и чл.304 ГПК, е недопустима. Ето защо молбата за отмяна трябва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.