Определение № 430 от 27.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 286/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Кичка Х. С., К. Д. П., Х. В. П. и Д. В. П. са подали частна касационна жалба срещу разпореждане от 13.05.2010 г., постановено от Варненски окръжен съд по гр. д. № 630/09 г., с което е оставена без разглеждане молба вх. № 17010 от 11.05.2010 г., в която е направено искане за продължаване на едноседмичния срок за отстраняване на нередовностите на подадената касационна жалба от същите страни и е разпоредено връщането й. С молба от 13.05.2010 г. жалбоподателите искат ако не се уважи молбата им за възстановяване на срока, жалбата да се счита подадена и срещу разпореждането в частта за връщане на касационната жалба като нередовна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежат на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното: С разпореждане от 23.02.2010 г. по гр. д. № 630/09 г. Варненски окръжен съд е оставил без движение касационната жалба подадена срещу въззивното решение като нередовна като е указал кои нередовности следва да се отстранят в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това. Указанието е съобщено на жалбоподателите на 15.03.2010 г. чрез връчването му на процесуалния им представител. С молба от 30.03.2010 г., подадена от повереника на касаторите, е направено искане за удължаване срока за отстраняване нередовностите на касационната жалба. По това искане съдът се е произнесъл с разпореждане от 01.04.2010 г. Намерил е, че е направено след изтичане на първоначално определения срок, поради което като просрочено е недопустимо. Оставил е същото без разглеждане и е разпоредил връщане на касационната жалба като нередовна. Касационният довод е за това, че пропускането на срока се дължи на настъпило непредвидимо препятствие – заболяване на повереника. Този довод е неотносим към процесуалния въпрос, решен от съда. Въззивният съд е бил сезиран с искане за продължаване на срока, а не с искане за възстановяването му. Съобразно това процесуално искане е извършена проверка дали е направено в срока по чл. 36, ал. 1 ГПК (отм.) (правилната прана квалификация е чл. 63, ал. 1 ГПК, тъй като след постановяване на въззивното решение процесуалните действия следва да се извършват по реда на новия ГПК). При безспорни данни, че искането е за продължаване на срока и е направено 15 дни след изтичане на определения от съда първоначален срок, изводът, че процесуално право е преклудирано, е законосъобразен. По отношение разпореждането в частта, с която е върната касационната жалба като нередовна не е релевиран довод за неговата незаконосъобразност. Съответства на данните по делото констатацията на съда, че касационната жалба е била нередовна, тъй като не е отговаряла на изискването на чл. 284, ал. 3 ГПК, поради което не е налице основание за отмяна на разпореждането. Частната касационна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалвания съдебен акт в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.