Определение № 904 от 15.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 431/2012 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба от страна на пълномощника на [фирма] за допълване по реда на чл.248 ГПК на определение №716 /25.07.2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д. № 431/12, с което се оставя без разглеждане като недопустима частната касационна жалба от [фирма]-София срещу определение №214 от 02.04.2012 по ч.т.д.137/12 на ВКС, І т.о., с което е оставена без разглеждане частна срещу определение №372/09.01.2012 по ч.гр.д. №16604/11 на СГС. Ответникът по молбата по чл. 248 от ГПК не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите и възраженията на страните и представените доказателства, намира за установено следното: С определението, чието допълване се иска в частта за разноските се оставя без разглеждане като недопустима частната касационна жалба от [фирма]-София срещу определение №214 от 02.04.2012 по ч.т.д.137/12 на ВКС, І т.о., с което е оставена без разглеждане частна срещу определение №372/09.01.2012 по ч.гр.д. №16604/11 на СГС. В действителност към отговора на частната жалба по настоящото дело от страна последния е приложено и адвокатско пълномощно и договор за правна помощ с уговорено възнаграждение в размер на 899,76 лева и е отбелязано, че възнаграждението е заплатено изцяло от ответника по частната жалба [фирма] на адвоката-пълномощник на страната. Ето защо при наличие на изрични доказателства за реалното изплащане на договореното възнаграждение от страната на нейния пълномощник, то е налице основание за присъждането й в полза на страната като реално направени разноски,съгласно чл.81 във връзка с чл.78 ал.3 ГПК. Мотивиран от горното съдът намира молбата за неоснователна, поради което