Решение № 484 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2010 г.

Решение № 484 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 808 от 18.08.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 773 от 3.06.2010 г. по в. гр. д. № 471/2010 г. на Пловдивския окръжен съд по жалба на ищеца К. Г. П., който иска то да бъде отменено като неправилно. Ответниците по касация М. Д. В., И. Н. И. и В. Н. Т. считат жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 3093 от 27.11.2009 г. по гр. д. № 1273/2008 г. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявени от К. Г. П. искове за ревандикация на недвижим имот пл. № 164 от УПИ I за ПУ "П. Х. " кв. 2 в [населено място], и за премахване на всички поставени в имота заграждения. Въззивният съд приел, че решение № 14882 от 1.11.1999 г. на поземлената комисия, на което ищецът основава правото си на собственост, произхождаща от реституция по ЗСПЗЗ, не е постановено в изрично посочените от нормата хипотези и по предвидения за това ред на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, а е извън изчерпаната от административния орган компетентност и като такова е нищожно. Тези съображения са свързани с наличието на предходното решение № 14881 от 9.03.1999 г., с което възстановяването на собствеността е отказано поради несъответствие между документа по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ /нотариален акт от 1955 г. по чл. 74 ППЗПИНМ/ и скицата и удостоверението по чл. 13 ППЗСПЗЗ. След влизане на отказа в сила, по идентично заявление за възстановяване и при идентични доказателства и правни основания, е постановено последващото решение на административния орган. Затова съдът приел, че активната материалноправна легитимация на ищеца не е доказана. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: дали непопълването на административната преписка от страна на поземлената комисия, по-късно Общинска служба "Земеделие" /недаване на указания на заявителя за отстраняване на нередовности и представяне на документи съгласно изискванията на чл. 15, ал. 2 ППЗСПЗЗ/ съставлява основание по чл. 14, ал. 7, предл. първо и второ ЗСПЗЗ, за преразглеждане на искането за възстановяване на земеделска земя и издаване на ново решение с конститутивно действие. Възстановяването на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ се извършва въз основа на заявление, подадено пред съответната поземлена комисия /сега общинска служба по земеделие/, което следва да има предписаното от чл. 13 ППЗСПЗЗ съдържание. Съгласно чл. 15, ал. 2 ППЗСПЗЗ ако подадените документи не отговарят на изискванията по чл. 13, заявителят се уведомява да отстрани нередовностите. До отстраняването им заявлението остава без движение. Тъй като решението, с което се възстановява собствеността или се постановява отказ за възстановяване, по същността си е административен акт, при преценка за валидността му са приложими разпоредбите на ЗТСУ (отм.), съответно на АПК от 2006 г., както и тези в специалния закон - ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ /Нова - ДВ, бр. 45/1995 г., с последващи изменения/ е специална спрямо общата разпоредба на чл. 32 З. (отм.), уреждаща правомощията на административния орган за преразглеждане на постановения от него административен акт. Тя предоставя на съответната поземлена комисия, сега общинска служба по земеделие, правомощието да постанови нов акт по заявлението за възстановяване на собствеността върху земеделска земя, ако при постановяването на предходния акт са допуснати нарушения на ЗСПЗЗ и правилника за неговото прилагане, или са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал. 1. Неизпълнението от страна на административния орган на задължението му за комплектуване на административната преписка- недаване указания по реда на чл. 15, ал. 2 ППЗСПЗЗ на заявителя за отстраняване на нередовности и представяне на документи, попада в предвидените от законодателя в чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ хипотези на преразглеждане на решението на поземлената комисия с възможност за неговото изменение. Това е така, защото неизпълнението на това задължение представлява нарушение по смисъла на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, поради което и се обхваща от предвидените в закона случаи за постановяване на ново решение с конститутивно действие по искането за възстановяване на земеделски земи. Обратното би означавало заявителите да бъдат санкционирани с невъзможност за преразглеждане на искането им поради допуснато нарушение на Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ от страна на административния орган, което е в противоречие с точното тълкуване и прилагане на закона. По касационната жалба: Данните по делото сочат, че поради неизпълнение от страна на административния орган на задължението му за комплектуване на административната преписка, същата е останала непопълнена с доказателства от съществено значение за постановяване на решение по заявлението на наследниците на К. А. Д. за възстановяване на земеделска земя, във връзка с установяване идентичност между заявения за възстановяване имот и имота по н. а. № 4, том VII, дело № 1900 от 16.12.1955 г. Това неизпълнение попада в предвидените от законодателя с чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ хипотези на преразглеждане решението на поземлената комисия с възможност за неговото изменение поради допуснато нарушение, което е видно от приетите по делото като част от преписката на поземлената комисия [населено място] документи. Така, от нотариално заверена декларация вх. № 496 от 09.04.1999 г. се установява, че решение № 14882 от 1.11.1999 г. е постановено във връзка с твърдението на един от наследниците на собственицата на заявения за възстановяване имот - К. Г. П., сега касатор, че в н. а. № 4/1955 г. е допусната грешка при означаване номера на имота, предоставен в обезщетение - вместо правилният планоснимачен номер л48ы е изписан номер л18ы. В изпълнение на правомощията по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ за преразглеждане и изменение на постановения акт, административният орган, преценявайки заявеното в декларацията във връзка с местоположението на имота и относимостта на предоставените на комисията данни по скицата и удостоверението по чл. 13 ППЗСПЗЗ, е постановил решението от 1.11.1999 г. за признаване правото и възстановяване на собствеността на наследниците на К. Д. С оглед изложеното следва да се приеме, че решението, с което е преразгледано искането за възстановяване на земеделска земя, е постановено при наличие на законово предвидената в чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ компетентност, в рамките на предпоставките, предвидени в специалната разпоредба, приложима в конкретния случай, издадено е от компетентния административен орган, поради което и изводът на въззивния съд, че то е нищожно, е неправилен. Във връзка с установяване идентичността между придобития от К. Д., заявения за възстановяване и възстановения с решението от 1.11.1999 г. имоти по делото са представени многобройни писмени и гласни доказателства, заключения на съдебно-технически експертизи и скици към тях. В нарушение на същественото процесуално правило на чл. 235, ал. 2 ГПК въззивният съд не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност и във връзка с доводите на страните. Обжалваното решение е постановено в нарушение и на чл. 269 ГПК - липсват мотиви относно доводите във въззивната жалба за проследяване статута на спорния по делото имот, за възможната противопоставимост на претендираните от ответниците права върху имота, за възможността той да бъде обект на давностно владение /извън обсъдената в първоинстанционното решение хипотеза по § 1, т. 3 от ПЗР на ЗОСОИ/, така че на практика липсва произнасяне по съществото на реституционната претенция. Допуснатите нарушения на материалния и процесуалния закони съставляват касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на обжалваното решение, като на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.