Решение № 1456 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10950/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Й. Й., чрез процесуалния си представител, срещу решение № 690 от 27.05.2025 г., постановено по адм. дело № 444/2024 г. по описа на Административен съд – Габрово. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед № 1201 от 12.11.2024 г. на зам. кмета на Община Севлиево. Касационният жалбоподател претендира присъждане на направените за настоящото производство разноски. Ответниците – зам. кметът на община Севлиево, М. Р. М. и М. Х. М., чрез пълномощниците си, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и правят искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед № 1201 от 12.11.2024 г. на зам. кмета на Община Севлиево, с която по заявление на настоящия ответник М. Р. М. и на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ, § 8, ал. 2, т. 2 и т. 3 във вр. с ал. 1 ПР ЗУТ, е одобрен подробен устройствен план – план за регулация (ПУП - ПР) за частично изменение на ЗРП за УПИ III, УПИ XXV-81 и УПИ XXVI-80, като регулационните линии се прокарват в съответствие с имотните граници на съществуващите ПИ с идентификатори 65927.501.81, 65927.501.80 и 65927.501.79 по КККР на гр. Севлиево. С влязло в сила определение подадената от касатора М. Й. Й. жалба срещу заповедта в частта, в която се одобрява ПУП – ПР за изменение на ЗРП относно УПИ III е оставена без разглеждане поради липса на правен интерес и производството по делото е прекратено в тази част. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата срещу административния акт за изменение на регулационния план за УПИ XXV-81 и УПИ XXVI-80 (неправилно посочен в диспозитива като УПИ XXVI-81) от кв. 58 по плана на гр. Севлиево, изработен на основание § 8, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1 ПР ЗУТ. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 129, ал. 1 и § 8, ал. 4 ПР ЗУТ, в условията на делегиране на правомощия на основание § 1, ал. 3 ДР ЗУТ със заповед № 1180/16.11.2023 г. на кмета на Община Севлиево, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по одобряване на оспорения план и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Обоснова извод за наличие на основанието по § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ, тъй като производството е инициирано от съсобственик в УПИ XXVI-80 с искане за нанасяне на регулационните граници по вътрешните имотни граници на ПИ с идентификатори 65927.501.80 и 65927.501.81, поради това, че регулацията по плана от 1991 г. не е приложена и отчуждителното му действие е прекратено по реда на § 8, ал. 1 ПР ЗУТ. Обсъдени са всички относими за изясняване на спора доказателства, вкл. и заключението на приетата съдебно - техническа експертиза, в което изрично се сочи, че действащият към момента на издаване на оспорената заповед дворищнорегулационен план не е приложен с провеждане на отчуждителни процедури и заплащане на придадените части от тях, т. е. сметките по регулация не са уреждани в срока по § 6, ал. 2 ПР ЗУТ, а изменението с оспорената заповед изцяло отговаря на имотните граници, като вътрешната регулационна линия между УПИ УПИ XXV-81 и УПИ XXVI-80 е проведена по съществуващата имотна граница на двата имота, заснета и нанесена в последния одобрен кадастрален план и в действащата кадастрална карта. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че одобреният със заповедта проект за изменение на ПУП - ПР е в съответствие с материалноправната норма на § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ. По силата на цитираната разпоредба при прекратяване на отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, собствениците на поземлени имоти могат да поискат поставянето на вътрешната регулационна линия по съществуващата имотна граница. Съществуваща по смисъла на нормата е границата на имота по кадастъра. Специалното основание на § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ е за промяна само на вътрешните регулационни линии. Безспорно е установено, че с действащия към момента на издаване на оспорената заповед кадастрален, застроителен и регулационен план, одобрен със заповед № 61/23.01.1991 г., послужил като основа за изготвяне и одобряване на кадастралната карта, се възпроизвежда вътрешната кадастрална граница между имот 80 и 81 по предходния план от 1979 г. По делото липсват доказателства за проведени отчуждителни процедури и за уреждане на сметките по регулация относно придаваемите за тях части. Следователно действащият дворищнорегулационен план не е приложен по реда и в срока по § 6, ал. 2 и 4 ПР ЗУТ, поради което неговото отчуждително действие е прекратено по силата на § 8, ал. 1, съставляващо основание за изменението му по ал. 4 във връзка с § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ, каквото е и правното основание за издаване на оспорената заповед. Съгласно константната съдебна практика това основание за промяна на плана е самостоятелно извън изброените случаи в чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ и за него не са приложими разпоредбите, регламентиращи предвидената в раздел III от глава седма на ЗУТ процедура. Независимо от това такова производство в случая е проведено, като в заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, разрешаваща изработването на проект за изменение на ПУП - ПР изрично е посочена разпоредбата на § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ. Фактическите основания, сочещи на това основание се съдържат и в обяснителната записка към проекта. В случая заявлението до административния орган е подадено с искане да се допусне изменение на регулацията, като същата се проведе по имотните граници и оспорената заповед на кмета на община Севлиево е издадена именно по това искане с посоченото правно основание. Затова при проверка на законосъобразността й по реда на чл. 168, ал.1 във вр. с чл. 146 АПК съдът правилно изследва наличието на предпоставките по § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ, а не тези по т. 2 на същата разпоредба, независимо от посочването й в оспорената заповед. Направените в тази насока възражения аргументирано са приети за неоснователни. Хипотезата на изменение на плана по § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ не предвижда като изискване за одобряването му съгласието на другия съсобственик на УПИ, предмет на искането и подаване на заявление от негова страна. Позицията на М. М. като съсобственик на УПИ XXVI-80 за законосъобразност на оспорената заповед е ясно изразена и поддържана от процесуалния й представител в хода на делото. Обосновано съдът приема, че е достатъчно да има заявление само от единия съсобственик, а такова в случая е налице, за да се одобри исканото изменение при наличие на законовите предпоставки за това. Противно на възражението на касатора оспореният административен акт съдържа освен текстова и графична част на проекта, с положен печат за одобряването му и подпис на кмета на община Севлиево, която е неразделна част от заповедта. Разрешаването на спора за собственост между страните относно местоположението на границата между УПИ XXV-81 и УПИ XXVI-80 в северната част на ПИ с идентификатор 65927.501.81 с площ от 24 кв. м, както и евентуалното уважаване на исковата претенция, предявена от жалбоподателя срещу настоящите ответници – физически лица пред РС – Севлиево, би имало за последица изменение на действащата кадастрална карта. Одобряването на такова изменение в кадастъра съставлява основание за бъдеща промяна на регулационния план в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В този смисъл правилно съдът отказва спиране на производството по делото до приключването на висящия спор за материално право с влязъл в сила съдебен акт поради липса на преюдициалност на този спор. Възражението, че с одобряването на проекта за изменение на ПУП – ПР недопустимо се изземва компетентността на гражданския съд е неоснователно. Отделно от това следва да се има предвид, че в частта на имота, за която е повдигнат спора за собственост, не се предвижда изменение на регулационната граница между двете УПИ спрямо действащия преди издаване на оспорената заповед кадастрален и регулационен план. Настоящият състав споделя напълно фактическите установявания и извода на първоинстанционния съд за липса на основание за постановяване на отказ за одобряване на исканото изменение на плана с оглед съществуването на незаконни строежи в имота на заявителя, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към тях. Доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение, изразяващи се в неприемане на направения отвод на съдията - докладчик по делото, са неоснователни. Противно на твърденията в касационната жалба отказът да се отведе от разглеждането на спора на основание чл. 22, ал.1, т. 6 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е мотивиран. Предприетите в хода на делото процесуални действия от състава на съда не разкриват каквато и да е предубеденост и/или необективност. Изцяло в неговите прерогативи е преценката относно допустимостта и относимостта на представените от страните доказателства и направените от тях доказателствени искания. В случая касационната инстанция констатира, че процесуалните действия на съда по събирането на доказателствата и допускането на доказателствените искания на страните са изцяло съобразени с предмета на доказване в процеса, определен от становищата на всяка една от тях, при правилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса. Обстоятелството, че съдията – докладчик се е самоотвел в друго производство, не обосновава наличието на основанието по чл. 22, ал.1, т. 6 ГПК и не сочи на допуснато съществено процесуално нарушение, в каквато насока са доводите на касатора. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. В диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка в номера на УПИ XXVI-80, неправилно посочен като УПИ XXVI-81, която грешка подлежи на отстраняване по реда на чл. 175 АПК. С оглед изхода на спора и при своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника – административен орган претенцията за присъждане на разноски за касационната инстанция е основателна, поради което касаторът М. Й. Й. следва да бъде осъден да заплати на Община Севлиево сума в размер на 768 евро с ДДС, съставляваща адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане. Ответниците М. Р. М. и М. Х. М. също претендират разноски за настоящото производство, но поради липсата на представени доказателства за извършването им, такива не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение