Определение № 37 от 27.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 192/2020 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба на Р. Д. С.–Й. от [населено място] срещу определение № 707/14.11.2019 г. по ч.гр.д. № 550/2019 г. на Апелативен съд Варна, с което е оставена без разглеждане частната й жалба против определение № 274/24.07.2019 г. по гр.д. № 207/2019 г. на Окръжен съд Силистра, за прекратяване на производството и връщане на подадената от нея жалба ДСИ при Тутракански районен съд за администрирането й съгласно изискванията на чл.436 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира че определението на апелативния съд подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което е редовна и процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:. За да постанови обжалваното определение, Варненският апелативен съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.436, ал.1 ГПК, подадената жалба срещу действията на съдебния изпълнител се изпраща до съответния окръжния съд по мястото на изпълнение, след като съдия-изпълнителят а администрира по надлежния ред, с оглед на което е дал указания до него. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира определението за правилно и съобразено с изискванията на закона, с оглед на което следва да бъде потвърдено поради следното: Преди постановяването на всеки съдебен акт, съдът е длъжен да прецени процесуалната допустимост на искането и след това да се произнесе по неговата основателност. Проверката за редовност на подадената жалба е служебно задължение на администриращия съд, респ. на съдебния изпълнител, чийто действия се обжалват, който следва да прецени дали правото на жалба принадлежи на лицето, от чието име изхожда жалбата и спазени ли са изискванията за надлежното му упражняване съгласно чл.7, ал.1 ГПК. В случая, жалбата е била депозирана направо пред окръжния съд, без да е била администрирана от съдебния изпълнител според изискванията на чл.436, ал.1 ГПК, поради което правилно е била върната на съдебния изпълнител за администрирането й. Това определение на съда не е преграждащо, с оглед на което законосъобразно подадената частната жалба на Р. Д. С.–Й. е била оставена без разглеждане от апелативния съд. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение