Решение № 271 от 14.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 907/2026 г.

Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. Д. срещу решение № 1269 от 05.11.2025г. по в.гр.д. № 1190/2025г. на Апелативен съд – София. С решението е потвърдено решение № 207 от 13.01.2025г. по гр.д. № 6639/2024г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ над размера от 18 000 лева до пълните претендирани 30 000 лева, със законна лихва за забава от 10.06.2024г. до окончателното плащане. Търсеното обезщетение е за претърпените от М. А. Д. неимуществени вреди, резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.02.2024г. по причина на водача на лек автомобил “Фиат Крома“, с ДК [рег.номер на МПС], гражданска отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество. В останалата част – за присъждане на сума от 18 000 лева обезщетение, със законната лихва, като необжалвано решението на Софийски градски съд е влязло в сила. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че при постановяване на решението си съставът на Апелативен съд – София е нарушил материалния закон - чл. 52 от ЗЗД. Присъденото обезщетение не съответства на действително претърпените болки и страдания. В тази връзка са посочени конкретните настъпили физически увреждания при М. А. Д., проведеното лечение, периода на възстановяване, нуждата от чужда помощ и остатъчните последици от нараняванията. Възпроизведени са изводите на вещото лице лекар по съдебната медицинска експертиза и показанията на изслушания свидетел – майката на Д.. Иска се въззивното решение да бъде отменено, като се присъди допълнително сумата от 12 000 лева, със законната лихва за забава от 10.06.2024г. до окончателното плащане. Насрещната страна по жалбата „Застрахователна компания Лев инс“ АД оспорва касационната жалба като неоснователна. Дружеството споделя мотивите на въззивния съд и намира решението му за правилно. Определената от втората инстанция сума в размер на 18 000 лева като обезщетение на ищцата е справедлива и адекватна, както и съобразена с момента на настъпване на събитието и съответната икономическа обстановка – 2024г. С определение № 1888 от 25.06.2026г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за приложението на чл. 52 от ЗЗД при предявен пряк иск срещу застраховател. Допълнителното основание е по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК - за проверка на съответствието на въззивното решение с възприетото в Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11). Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която предявеният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е бил отхвърлен, съставът на Апелативен съд – София е приел, че към 13.02.2024г. „Застрахователна компания Лев инс“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил “Фиат Крома“, с ДК [рег.номер на МПС]. На същата дата, около 16.00 ч., в [населено място], на [улица], в нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, Г. В. П., водач на автомобила, не е пропуснал М. А. Д., пресичаща пешеходна пътека пешеходка. От сблъсъка с автомобила ищцата, тогава на 42 години, е получила телесни увреждания. Виновното противоправно поведение на водача на автомобила „Фиат“ е било прието за безспорно от въззивния съд. Според съда механизмът на пътния инцидент е следвало да се приеме за установен и предвид влизането в сила (частично) на първоинстанционното решение, което е и относно съществуването на валиден застрахователен договор по риска „Гражданска отговорност“. За уврежданията на М. А. Д. и проведеното от нея лечение в първоинстанционното производство е била изслушана съдебна медицинска експертиза, изготвена от вещо лице лекар ортопед. Въз основа на представената медицинска документация вещото лице е дало заключение, че при пътнотранспорното произшествие ищцата е получила фрактура на 4-то, 5-то и 8-мо ребро вляво, разкъсноконтузна рана на окосмената част на главата, охлузни рани в областта на двете скули, контузия на лява раменна става, контузия на лява колянна става. Имало е върхов пневмоторакс (3 мм), който е претърпял обратно развитие. Нараняванията при ищцата са наложили болничен престой в „УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов““ ЕАД за времето от 13.02.2024г. до 16.02.2024г., когато са били извършени изследвания, консултации и лечение (шев на главата). Проведено е било консервативно лечение с вливане на физиологичен разтвор, прием на обезболяващи медикаменти и покой. Периодът на възстановяване е бил 3-4 месеца, при по-голям интензитет на болките първите 30 дни. Ищцата е ползвала отпуск за временна нетрудоспособност от 45 дни, след което е трябвало да се върне на работа. От вещото лице не са били констатирани трайни последици от получените увреждания в областта на гръдния кош и крайниците, но е имало остатъчни болки в лявата гръдна половина, засилващи се при застудяване на времето. Даденото заключение е било изцяло възприето от въззивния съд. От състава на Апелативен съд - София са били възприети и показанията на свидетеля С. Д., майка на ищцата. Тя е видяла дъщеря си в болницата – с кални дрехи, в кръв, с обръсната глава, защото са я „шили“, с превръзка около цялата глава, в шок. Питала за детето си (момиче на 14 години), тъй като била вдовица. Свидетелката била придружител на дъщеря си в болницата, а след това се грижила за нея в дома й. Първия месец ищцата трябвало да стои неподвижно, опряна на възглавници. Спяла седнала, кашляла много. Не можела да ходи до тоалетна сама. Ползвала подлога. Два пъти била на контролни прегледи. Изписан бил антибиотик (за 10 дни). Ищцата имала счупен мост, не можела да се храни. Постепенно започнала да излиза навън. Понастоящем имало остатъчни болки в рамото и гърба. При всички тези обстоятелства въззивният съд е приел, че сумата от 18 000 лева адекватно обезщетява ищцата за претърпените от нея болки и страдания. В тази връзка е било посочено като относимо, че болките и страданията са били за период от около 3 месеца, като първите 30 дни болките са били с по-голям интензитет. Липсвали са трайни последици от получените увреждания в областта на гръдния кош и крайниците. Имало е наличие на белег от рана, но той е разположен в окосмената част на главата, което не създавало дискомфорт. Белегът не е бил видим и не е водил до загрозяване. От съда е било посочено още, че се съобразява възрастта на ищцата (42 години), икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП (февруари 2024г.), лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т. 11), при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди; в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на вредите. В постановлението като примерни обективни обстоятелства при телесните увреждания са посочени характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. Задължението за установяване и посочване на конкретните обективно съществуващи обстоятелства е поради това, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. Въз основа на оценката на конкретните обстоятелства съдът заключава какъв размер обезщетение по справедливост да присъди, за да се постигне пълно обезщетяване на действителните вреди, резултат на увреждането. Трайно и непротиворечиво в практиката на Върховния касационен съд се поддържа, че при приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът е длъжен да анализира и извърши комплексна оценка на обстоятелствата по делото, за да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост. Дадените в Постановление № 4 от 23.12.1968г. принципни отговори относно приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД се отнасят и за случаите на търсено обезщетение за неимуществени вреди (претърпени болки, страдания и неудобства) при настъпили при пътнотранспорно произшествие травматични увреждания, когато гражданската отговорност на делинквента е реализиран риск по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застраховател съдът е длъжен да посочи всички обстоятелства, обуславящи претърпените неимуществени вреди, и да ги оцени. По основателността на касационната жалба: С оглед практиката на Върховния съд в посоченото постановление, както и трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд по приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД за случаи на телесни увреждания, касационната жалба е основателна. Въззивното решение е постановено в отклонение от съдебната практика (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), при нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД, и е неправилно (чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК). При определяне на дължимото обезщетение по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 52 от ЗЗД въззивният съд не е съобразил всички релевантни за случая обстоятелства и не ги е оценил в необходимата степен. По-конкретно не е било съобразено, че при пътния инцидент от 13.02.2024г., който М. А. Д., като пешеходец, не е очаквала и не е предизвикала, са били получени множество травматични увреждания - фрактури на три ребра, върхов пневмоторакс, разкъсноконтузна рана на главата, охлузни рани на скулите, контузиии на лява раменна става и на колянна става. Не е било съобразено също в достатъчна степен, че се е наложил болничен престой с оперативно лечение и прием на медикаменти. Че ищцата е изживяла шок поради случилото си, както и е имала притеснения поради това, че е вдовица и сама се грижи за детето си. Въпреки нужния период за възстановяване от 3-4 месеца е трябвало да се върне на работа значително по-рано. През първия месец на възстановяване тя се е нуждаела и е била зависима от чужда помощ. Белегът от рана, разположен в окосмената част на главата, е можел и да не създава значителен дискомфорт, но е бил свързан с предходна хирургична обработка на раната и преживени неудобства. Не е било съобразено още, че М. А. Д., в сравнително млада възраст, е имала остатъчни болки в лявата гръдна половина, потвърдено от вещото лице по съдебната медицинска експертиза, както и от нейната майка като свидетел. С оглед всички обстоятелства справедливо обезщетение за поправянето на претърпените неимуществени вреди се явява сумата от 30 000 лева. Обезщетение в този размер отчита конкретните обществено-икономически условия към датата на увреждането (13.02.2024г.), както и като ориентир – нарастващите нива (лимити) на застрахователно покритие по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 4 от 08.03.2021г. по т.д. № 2940/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.). Размерът е съответен на присъждани в практиката на Върховния касационен съд обезщетения в сходни случаи. Съобразяването на тази практика също обосновава присъденото по настоящото дело обезщетение като справедливо. В този смисъл, съгласно решение № 887 от 18.12.2009г. по гр.д. № 4997/2008г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., за травматични увреждания, състоящи се в счупване на три ребра с плеврален излив и контузии и кръвонасядания на гръден кош влязло за събитие от февруари 2004г. с възстановяване от 2 месеца са присъдени 6 000 лева. Съгласно калкулатора на инфлацията на НСИ за наблюдаван период от месец февруари 2004г. - месец февруари 2024г., инфлацията е 124.3%, т.е. актуализирано, присъденото по това дело обезщетение е не по-малко от 13 000 лева, а при ищцата по делото са налице и други физически увреждания, съответно болки, страдания и неудобства, при по-дълъг възстановителен период, обосноваващи претърпени неимуществени вреди. Тъй като искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ на М. А. Д. се явява основателен в пълния си предявен размер от 30 000 лева, въззивното решение следва да бъде отменено и й се присъдят допълнително още 12 000 лева, съответно с равностойност от 6 135. 50 евро. Следва да бъде присъдена и лихва за забава от 10.06.2024г. до окончателното изплащане на сумата. Това е приетият от първоинстанционния и от въззивния съд начален момент на забавата на ответника, по който няма оплаквания в касационната жалба (чл. 290, ал. 2 от ГПК). В този смисъл, доколкото не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, по аргумент от чл. 293, ал. 3 от ГПК, се разрешава по същество от касационната инстанция. По разноските При изхода на делото (уважаване на иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ на М. А. Д. изцяло) разноски на насрещната страна „Застрахователна компания Лев инс“ АД не са дължими. Въззивното решение в частта, с която на застрахователното дружество са били присъдени разноски за въззивното производство, съответно потвърдени присъдените такива за първоинстанционното, следва да бъде отменено, като разноски за касационното производство не се присъждат. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на М. А. Д. са дължими разноски в общ размер от 214. 74 лева. Тя е заплатила държавна такса в първоинстанционното производство от 100 лева. Не са й били възстановени 50 лева, които следва да й бъдат присъдени (25. 56 евро). Във въззивното производство платената държавна такса е 100 лева (51. 13 евро), също подлежащи на възстановяване, а в касационното производство са заплатени 15. 34 евро и 122. 71 евро държавна такса съответно за допускане на касационно обжалване и за разглеждане на касационната жалба. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адвокат София Н., процесуален представител на М. А. Д., следва да бъдат присъдени допълнително разноски от общо 1 728. 16 евро. По-конкретно са дължими всички определени й за първоинстанционното производство разноски – 2 583 лева, или допълнително се присъдят 1033 лева с равностойност от 528. 16 евро извън вече присъдените 1 550 лева. От никоя от страните е била подавана молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решението на Софийски градски съд в частта на тези разноски, при което на посочената база се определя и възнаграждението на адвоката от касационния съд. Съответно се определя и възнаграждението за въззивното производство – 600 евро. За касационната инстанция на адвокат Н. също се определят 600 евро възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 81 от ГПК и чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 3 от ЗА в действащата им редакция. Възнаграждението е с оглед фактическата и правна сложност на спора (сравнително ниска), обжалваемия интерес (12 000 лева с равностойност 6 135. 50 евро) и конкретно извършените от адвоката действия (подаване на касационна жалба с изложение, явяване в открито съдебно заседание и изготвяне на писмена защита), при квалификацията, опита и специализацията на адвоката. В тежест на застрахователното дружество следва да се поставят допълнително общо 291. 44 евро разноски за дължима държавна такса съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и разходи за вещо лице. М. А. Д. е била освободена от заплащане на държавна такса (частично) и на разноски по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК. Дължимата от ответника държавна такса за първоинстанционното производство е била 1 100 лева, а разноските за вещо лице - 330 лева. При присъдени в тежест на застрахователя с първоинстнационното решение 1 000 лева, са останали дължими 430 лева с равностойност от 219. 86 евро. За въззивното производство е останала дължима държавна таса от 140 лева (71. 58 евро). Държавните такси за касационното производство са платени от М. А. Д. и й се присъждат по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съгласно посоченото по-горе. Воден от горното съдът