Решение № 1280 от 7.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4362/2007 г.

Решение № 1280 от 7.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4362/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 12 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 231 и сл. ГПК (отм.). Образувано е по подадената от В. М. П. от гр. В. молба за отмяна на влезлите в сила решения по гр. д. № 1396/2003 г. и гр. д. № 1832/2003 г., двете на Варненския окръжен съд. Молителят се позовава на отменителните основания по чл. 231, ал. 1, б. "б", изр. последно и б. "г" ГПК (отм.) по подробно изложените съображения. Ответникът по молбата за отмяна - Т. у. /ТУ/, гр. В., чрез процесуалния му представител юрисконсулт В., я оспорва като неоснователна по съображенията в писмената защита. Върховният касационен съд, в настоящия си състав, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Въззивното решение по гр. д. № 1396/2003 г. на Варненския окръжен съд има за предмет иска на молителя В. П. против ТУ за заплащане на обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за периода 2.10.95 г. - 31.12.2001 г., на основание чл. 224, ал. 1 КТ. Същият е уважен за сумата 1 786.36 лв., със законната лихва от 19.05.2003 г. /съгласно решението за допускане на очевидна фактическа грешка/, като съдебното решение е влязло в сила на 27.04.2007 г. Въззивното решение по гр. д. № 1832/2003 г. на Варненския окръжен съд е с предмет иска на В. П. против ТУ за заплащане на дължимото му трудово възнаграждение за периода 1.03.2002 г. - 22.07.2002 г., който е отхвърлен за претендираната сума от 1 061.21 лв. Решението е влязло в сила на 13.02.2004 г., като неподлежащо на касационно обжалване. И двете въззивни решения са постановени по жалби против първоинстанционното решение от 6.08.2003 г. по гр. д. № 3293/2002 г. на Варненския районен съд. Молбата за отмяна е подадена на 11.05.2007 г., поради което е спазен срока по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна, поради следните съображения: Действително, и по двете решения, чиято отмяна се иска, докладчик е бил един и същ чл. на съдебния състав - съдията Ж. Д., но това обстоятелство не е достатъчно да обоснове поддържаното отменително основание по чл. 231, ал. 1, б. "б", последното предложение от отменения ГПК. За да е налице то, законът изисква по надлежния съдебен ред да е установено престъпно действие на чл. от състава на съда, във връзка с решаването на делото, които предпоставки не са налице, а и не се поддържат такива твърдения от молителя. Изразеното от него недоволство от направения в решенията извод за базата за определяне на обезщетението по чл. 224, ал. 1 ГПК и за претендираното трудово възнаграждение за периода от 1.03.2002 г. до 22.07.2002 г. в размер на минималната работна заплата на молителя към м. 09.95 г., съгласно чл. 177 КТ, не може да бъде обсъждано в настоящето извънредно производство за отмяна, тъй като представлява основание за касационно обжалване на решенията, които по закон са изключени от него - чл. 218а, ал. 2 ГПК (отм.). В случая поддържаното отменително основание по чл. 231, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) не е налице, тъй като липсват данни да е установено по надлежния ред - т. е. с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), когато наказателното производство е изключено, престъпно действие на чл. на съдебния състав и то да е във връзка с решаването на делото. Не е налице и второто поддържано основание за отмяна - по чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.), тъй като законът изисква между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено преди решението, чиято отмяна се иска, друго влязло в сила решение, което му противоречи. Настоящият случай не е такъв, тъй като видно от приложените дела молителят В. П. е предявил обективно съединени искове против ТУ, гр. В., по които е било образувано първоинстанционното производство по гр. д. № 3293/2002 г. на Варненския районен съд. Пред въззивния съд производствата по отделните искове са били разделени с оглед обусловеността на този по чл. 224, ал. 1 КТ от спора за незаконност на уволнението, който е бил висящ и това е довело до образуването на двете въззивни производства, по които са постановени решенията, чиято отмяна сега се иска. Макар и между същите страни, те са с различен предмет - исканията са различни и за различни периоди, основанията, на които са предявени исковете са различни, поради което и не е налице обективно тъждество на спора по делата. Изложените мотиви към решенията, дори и да съдържат твърдяните от молителя противоречия, не могат да бъдат основание за отмяна, поради което и подадената молба, като неоснователна, следва да се остави без уважение. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, IV гражданско отделение