Определение № 91 от 12.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 1039/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез главен юрисконсулт М. Д. срещу решение от 21.04.2011 г. на Софийски градски съд /СГС/, ІV-В отделение по в.гр.д. № 1236/2011 г. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи хипотезите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба констатира следното: Към подадената касационна жалба на [фирма] срещу постановеното въззивно решение на СГС е подшита и молба на [фирма] по чл. 248 ГПК до СГС за допълване на постановеното въззивно решение в частта му за разноските. Молбата е резолирана от докладчика по делото, като е разпоредено да се изпрати препис на противната страна за възражение в едноседмичен срок. Няма данни за изпълнение на тази резолюция – изпращане на препис от молбата, нито да са постъпили възражения от другата страна. Липсва и произнасяне от СГС по тази молба. При тези данни и предвид постъпилата касационна жалба от [фирма] срещу въззивното решение на СГС, делото пред ВКС следва да се прекрати, да се върне обратно на СГС за произнасяне по молбата на [фирма] по чл.248 ГПК и след изпълнение на изискванията на чл.248 ал.2 и ал.3 ГПК делото се върне отново на ВКС за произнасяне по допускане на касационната жалба на [фирма]. Мотивиран от горното, съдът: