Определение № 267 от 24.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 3452/2015 г.

Постъпила е молба от [фирма], [населено място], с която се иска отмяна на определение № 473/12.08.2015г. по ч.т.д. № 1973/15г. на ВКС, I т.о., с което е спряно на осн. чл. 282, ал.2 ГПК изпълнението на въззивно решение № 1660/22.07.2015г. по в.т.д. № 761/2015г. на САС. В молбата се излагат съображения, че с определение №688/22.07.2016г. по т.д. №3452/2015г. на ВКС, I т.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №1660/22.07.2015г. по в.т.д. № 761/2015г. на САС. Спрямо ответника в исковото производство [фирма] е било образувано изпълнително дело въз основа на издаден в полза на [фирма], [населено място], изпълнителен лист по невлязлото в сила горепосочено въззивно решение. Молителят [фирма], [населено място] иска да бъде възобновено изпълнителното производство, за да се удовлетвори в рамките на същото. ВКС, състав на Първо търговско отделение, констатира следното: С определение № 473/12.08.2015г. по ч.т.д. № 1973/15г. на ВКС, I т.о., е спряно на осн. чл. 282, ал.2 ГПК изпълнението на въззивно решение № 1660/22.07.2015г. по в.т.д. № 761/2015г. на САС. С определение №688/22.07.2016г. по т.д. № 3452/2015г. на ВКС, I т.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №1660/22.07.2015г. по в.т.д. № 761/2015г. на САС. С него е потвърдено решение №1737 от 11.10.13г. по т.д.№4916/2012г. на Софийски градски съд, VІ ТО, 7 с-в, в частта, с която [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.82 от ЗЗД, във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата 851 000 лв., представляваща обезщетение за вреда, настъпила в резултат на неизпълнение под формата на бездействие от страна на [фирма], на договорни задължения, произтичащи от договори за разплащателна сметка в лева и в евро и депозитна сметка в евро за периода от 19.10.2009г. - 26.10.2009г., ведно със законната лихва от 11.07.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в полза на ищеца в размер на 58 550 лв. След като не е налице някоя от хипотезите на чл.282, ал.5 или чл.282, ал.6 от ГПК, то изпълнителното производство се възобновява по силата на закона, поради влизане в сила на осъдителното въззивно решение и без да е необходимо постановяването на нарочен съдебен акт в този смисъл. Още повече, че в определението за спиране съставът на ВКС на РБ изрично е посочил, че спира изпълнението на въззивното решение на САС до приключване на касационното производство по обжалването му. Предвид изложеното, молбата на [фирма] се явява неоснователна. Воден от горното, съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: