Определение № 6012 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4560/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Б. Я. Х. от гр. София против определение № 10431/ 16.03.2026 година, постановено по адм. дело № 2271/2026 г. по описа на Административен съд София – град/АССГ/, с което на основание чл. 159, т. 7 АПК производството по делото е прекратено. Иска отмяна, като излага съображения, че съдът неправилно е постановил съдебния акт, поради това, че към момента на постановяване на акта не е имало друго висящо производство по същият спор; прекратено е по- ранно образуваното производство, а не по късното такова. Твърди, че фактически с оспореното определение е лишен от правна защита. Ответната страна – Председателя на Комисия за защита на личните данни/КЗЛД/ - не взема становище по спора. Върховният административен съд, Пето отделение намира частната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, след извършена служебна справка, съдът е установил, че в АССГ са образувани две дела по жалба на едно и също лице, против един и същ административен акт, съответно страните и основанието на оспорването са еднакви. Съдът е счел, че са налице основанията на чл. 159, ал. 1, т. 7 от АПК, поради което оставил без разглеждане жалбата на Х. и е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е правилно. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Б. Я. Х. срещу Заповед № РД-15-101/30.01.2026г. на председателя на КЗЛД, с която е прекратена конкурсната процедура, обявена със Заповед № РД-15-687/ 23.12.2025г. за заемане на 1 щатна бройка „държавен експерт“. Жалбата е подадена чрез административния орган, постъпила е в АССГ на 23.02.2026 година и по същата е образувано адм.дело № 2271/2026 година. В съпроводителното писмо на административния орган е посочено, че е администрирана и комплектована жалбата на Х. срещу Заповед № РД-15-101/30.01.2026г., с вх. № ЧР-03-3-2/17.02.2026 година. Въз основа на извършена служебна проверка съдът установил, че в производството по адм. дело № 2522/2026 г. по описа на АССГ е постановено определение № 9351/09.03.2026г., с което е оставена без разглеждане жалбата на Б. Я. Х. срещу Заповед № РД-15-101/30.01.2026г. на председателя на КЗЛД, с която е прекратена конкурсната процедура, обявена със Заповед № РД-15-687/ 23.12.2025г. за заемане на 1 щатна бройка „държавен експерт“. И при това оспорване Х. сочи абсолютно идентични мотиви за незаконосъобразност на оспореният административен акт- липса на мотиви, нарушение на принципа на прозрачност и предвидимост, неправилно прилагане на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 159, ал. 1, т. 7 от АПК жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано производство то се прекратява, когато има образувано дело пред същия съд, между същите страни и на същото основание. При това положение, обосновано и законосъобразно съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, ал. 1, т. 7 от АПК, тъй като в Административен съд - София-град са образувани отделни административни дела между същите страни и с идентичен предмет на оспорване, което е абсолютна процесуална пречка за развитие на второто производство. Независимо от факта на предхождащ номер и по-ранно образуване на процесното адм. д. № 2271/2026 г. по описа на АССГ, правилно е постановено прекратяването му, тъй като по другото дело, вече е постановен съдебен акт, който не е окончателен и спорът по него не е разрешен окончателно с влязъл в сила съдебен акт. По изложените съображения обжалваното определение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение